101 далматинци
- Автор: Смит Доуди
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «101 далматинци». Краткое содержание книги:
Препускаше в галоп, докато зърна фенерите на братята. Тогава нареди на котката да слезе от гърба му. И щом тя слезе, Полковникът се нахвърли върху Лошърови и ги нахапа по краката. Рядко се случва четири крака да бъдат нахапани с такава бързина от едно-единствено куче. Братята взеха да вият от ярост, страх и болка, захвърлиха фенерите и закуцукаха колкото можеха по-бързо към Пъклен дом. (Много е трудно да куцаш добре, когато куцаш с двата крака.) Така и не разбраха какво ги ухапа. Знаеха само, че то хапе много лошо.
— Поздравявам ви, Полковник — рече лейтенант Кипра.
— Повишавам ви в чин капитан — рече Овчарският пес. Сетне се изкашля скромно и додаде: — Ах, да, между другото — току-що се повиших в чин генерал.
Бъдни вечер
Междувременно далматинската армия се нижеше по пътя в стройни редици. Макар и студена, нощта бе много тиха. Кутретата бяха отпочинали, изпълнени с надежда. А фактът, че някое и друго изтощено кученце можеше да прилегне до Изтърсачето в каручката и да си отдъхне, караше грохналите кученца да се чувстват по-малко уморени. Всъщност отначало Мисис трябваше дори да настоява по-малките кутрета да се редуват на каручката. Ала въпреки всичко не се придвижваха бързо. Толкова често трябваше да спират, за да сменят кученцата, които теглеха, или за да се качват или слязат от каручката други кутрета, пък и на всеки половин километър цялата армия спираше да си отдъхне. И въпреки всичко нещата се развиваха чудесно, докато стигнаха на около половин километър от селото, където по план трябваше да прекарат деня.
Зората вече изпъстряше небето, но Понго бе убеден, че ще успеят да стигнат селото, преди да се развидели опасно. Той леко ускори ход и посъветва кутретата да си мислят за закуската, която ги очакваше в хлебарницата.
Малко след това Изтърсачето възкликна:
— Вижте! Шарени къщички на колела!
Понго ги зърна в същия миг и разбра, че това не са къщи, а фургони. Беше виждал фургони веднъж по време на разходка с мистър Душкинг и го беше чул да казва, че в тях живеят цигани и че циганите крадат ценни кучета.
— Спрете! — веднага извика той.
Дали можеха да минат незабелязани покрай фургоните? Не, нямаше намерение да рискува. Между тях и най-близкия фургон имаше отворена порта. Ще минат през нея — сигурно ще ги изведе в нивите и можеха да продължат през тях, докато подминат фургоните на безопасно разстояние. Незабавно даде заповед, която мина от кутре на кутре: „Да пазим гробна тишина и да следваме Понго през портата!“
Ето как притежателят на един от най-умните мозъци в цялото кучешко царство извърши грешка — нещо, което не му се случваше често. Защото в най-близкия фургон една стара циганка не спеше и гледаше през задното прозорче. Тя видя приближаващите далматинци и незабавно събуди мъжа си, който застана до нея при прозорчето в същия миг, когато Понго поведе армията си към нивите.
Старата циганка изобщо не четеше вестници и не знаеше нищо за откраднатите далматинчета. Но знаеше, че пред погледа й се нижат много ценни кучета. Знаеше и още нещо, което бе неизвестно на Понго. Между циганите и далматинците съществува дълбока връзка. Много хора са убедени, че циганите първи са пренесли далматинците в Англия — преди много, много години. А преди не толкова много години циганите са обикаляли цяла Англия с дресирани далматинци. Тези кучета актьори са печелели пари за тях. Старата жена още ги помнеше и сега си помисли, че ще бъде чудесно, ако и тези бъдат дресирани да им печелят пари.
— Бързо! Затвори портата! — извика тя на мъжа си. Говореше на цигански език. — Единственият друг изход от нивите е през пролуката в оградата. Ще събудя катуна и ще посрещнем там кучетата, за да не могат да се измъкнат.
За по-малко от две минути целият цигански катун беше на крак. Децата ревяха, кучетата лаеха, конете цвилеха. Беше толкова тъмно, че на Понго му трябваха цели пет минути, за да открие пролуката в оградата. А когато я откри, се оказа, че пътят е преграден. Всички цигани се бяха скупчили пред пролуката с пръчки и въжета в ръце.
— Веднага назад към портата! Бързо! — извика той на кутретата.
Но като стигнаха портата, тя се оказа затворена. Бяха попаднали в капан.
Понго гръмко се разлая с надеждата, че някое от кучетата на циганите ще го чуе. Отвърнаха му много, но всички бяха затворени във фургоните, да не би да се сбият с далматинците. Пък и те лаеха само на цигански, та не разбираха нито дума от онова, което Понго им каза.