Смъртта на Ахил
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Ахил». Краткое содержание книги:
Оказва се, че го очаква невероятно трудна загадка — веднага след пристигането му в Москва смъртта застига генерал Соболев — героя от Руско-турската Война, познат ни от „Турски гамбит“, любимец на нацията. Соболев умира в разцвета на силите си. Русия е потресена, покосени са много надежди и амбиции, свързани с личността на Белия генерал. Макар че първоначално смъртта на героя се приема за естествена, Ераст Фандорин е на друго мнение. Въпреки съпротивата на администрацията и Войската, в дуел с чужди разузнавания и международни аферисти, Фандорин се добира до прикрити улики, които говорят, че генералът е убит.
Следите водят към една загадъчна красавица, към потайностите на московския престъпен свят — и към мистериозната фигура на убиеца и неговите поръчители.
Преплитайки факти, предположения и фантазия, Борис Акунин създава поредната уникална историческа загадка.
— Да, искам да ида в Хитровка, ще търся някаква пивница с романтичното име „Каторгата“. Казаха ми, че на Миша Малкия там му е нещо като щаб.
— Кой ви го каза?
— Пьотър Пармьонович Хуртински, началник на секретното отделение в канцеларията на генерал-губернатора.
Ксаверий Феофилактович сви рамене:
— А, този много нещо знае. Има уши и очи навсякъде. Значи отивате в „Каторгата“?
— Да. Разкажете ми каква е тази кръчма, какви са им порядките и главно как да стигнем дотам — помоли Фандорин.
— Седнете, приятелю. Не на креслото, по-добре там на миндера, че с тия одеяния… — седна и той самият, запали си лулата. — Едно по едно. Първи въпрос: каква е тази кръчма. Отговарям: собственост на действителния статски съветник Еропкин.
— Как така? — изненада се Ераст Петрович. — Предположих, че е някакъв вертеп, бандитска клоака.
— Правилно сте предположили. Но къщата принадлежи на генерала и му носи сериозен доход. Негово превъзходителство, разбира се, не е там, той дава къщата под наем. Нали знаете, парите не миришат. Горе са стаите с евтините брантии, а долу е пивница. Но най-важното предимство на генералската къща е друго. На това място по времето на цар Йоан Василиевич28 е имало подземна тъмница с килии за изтезания. Зандана отдавна го няма, но подземният лабиринт е останал. А за триста години още толкова тунели са направени, не ти е работа. Върви го търси там Миша Малкия. Сега по втория ви въпрос: какви са им порядките — Ксаверий Феофилактович уютно примлясна. Отдавна не беше се чувствал толкова прекрасно. И главоболието му мина. — Порядките са страшни. Бандитски. Там няма ни полиция, ни закон. В Хитровка оцеляват само две човешки разновидности: който се слага на силния и който притиска слабия. Среден път няма. А „Каторгата“ им е нещо като аристократичен клуб — там се пласира краденото, там се превъртат и много пари, там и апашките главатари често наминават. Прав е Хуртински, в „Каторгата“ може да се хванат следите на Миша Малкия. Въпросът е как. На това място случаен човек не може да припари.
— Третият ми въпрос не беше този — любезно, но упорито припомни Фандорин, — а къде се намира.
— Обаче няма да ви кажа — усмихна се Ксаверий Феофилактович и се облегна удобно назад.
— Но защо?
— Защото лично ще ви заведа. Не възразявайте, не искам да ви слушам — приставът се направи, че си запушва ушите, щом видя протестиращия жест на събеседника. — Първо, без мен все едно няма да я намерите. Второ — и да я намерите, няма как да влезете. Ако пък влезете, живи няма да излезете. — Установи, че аргументите му не минават, и се примоли: — Не ме изоставяйте, душко. Заради едно време, а? Пожалете стареца, ощастливете ме, разсъхнах се тук от безделие. Така чудесно ще се поразходим!
— Ксаверий Феофилактович, миличък — търпеливо като на малко дете му рече Фандорин, — за Бога, в Хитровка и кучетата ви познават.
Грушин хитро се усмихна:
— Хич да не ви е грижа. Мислите, че само вие знаете да се маскирате?
И се подхвана безкраен, изтощителен спор.
Когато стигнаха до къщата на Еропкин, вече се беше смрачило. Фандорин никога не беше стъпвал в печално знаменитата Хитровка по тъмно. То се оказа страховито място, някакво подземно царство, обитавано не от живи хора, а от сенки. По кривите улички нямаше нито една лампа, паянтовите къщи се бяха килнали наляво и надясно, от сметищата се носеше смрад. Тук никой не вървеше, всеки се приплъзваше, шмугваше, завираше нанякъде: изплува сива сянка от входа или от невидима врата, огледа се напред-назад, промъкне се край стената и пак се скрие в някоя пролука. Страна на плъховете, помисли си Фандорин, който куцукаше с тояжките. Само дето плъховете не пеят с пиянски гласове, не крещят с псувни и сълзи и не задирят минувачите с непонятни заплахи.
— Ей я „Каторгата“ — посочи Грушин ниска мрачна сграда със зловещо осветени мътни прозорчета и се прекръсти: — Боже помози и живи ни пази.
Влязоха според уговорката: Ксаверий Феофилактович и Маса напред, Фандорин малко след тях. Това беше условието на колежкия асесор. „Да не ви притеснява, че моят японец не знае руски — обясни Ераст Петрович, — той е минал през какви ли не премеждия и опасностите инстинктивно ги усеща. Бил е якудзи, това са японските бандити. Реакциите му са мълниеносни, а ножа го владее като Пирогов скалпела. С Маса гърбът ви е защитен. Но да се намъкнем и тримата заедно — това е вече подозрително, като арестна команда.“
В общи линии ги бе убедил.
28
Йоан Василиевич — Сиреч Иван Грозни, XVI в. — Б.пр.