Робинята

любовта си и майка му разбереше за нея.

Баща му беше сериозен играч в града и доходите му осигуряваха предостатъчно пари за

поддръжката на огромната къща, двете скъпи коли в гаража и великолепните семейни

ваканции, на някои от които дори и той присъстваше.

Но майка му бе тази, която ги бе отгледала. Тя беше родителят, който Джоузеф

познаваше добре. Знаеше неврозите й, тревогите, пристрастяването й към лекарства и

пластична хирургия. И затова пазеше в тайна увлечението си.

Но все пак трябваше да направи нещо.

Започна да наблюдава сестра си тайно, да се вмъква в стаята й нощем, когато бе

сигурен, че е заспала, и да стои вторачен в нея. Докато гледаше спокойното й лице, му се

струваше, че вижда себе си в огледалото.

Джозефин бе с три минути по-голяма от него. С изключение на факта, че бяха от

различен пол, двамата бяха абсолютно еднакви. Имаха еднакви тъмни и гъсти коси, извити

вежди и безукорна бяла кожа. След това идваха силните брадички, орловите носове и

плътните устни. Бяха един и същи ръст и с почти еднакви фигури.

Като деца двамата се кефеха на факта, че хората не можеха да ги отличат и се

забавляваха да си играят на „Познай близнака“.

Играта приключи, когато гърдите на Джозефин пораснаха. Двамата все още си

приличаха, но се отказаха да се опитват да заблуждават и объркват гостите.

Може би желанието на Джоузеф към сестра му се зароди тогава. Не беше съвсем

сигурен. Един ден нямаше нищо, а на другия — желание.

Джоузеф затърси книги, които можеха да хвърлят светлина върху състоянието му.

Подчерта си пасаж в биографията на актьора Монтгомери Клифт, който също имал

близначка. Притесненият Клифт бе споделил с приятел, че често се будел сутрин, без да знае

кой точно близнак е. Това отразяваше чувствата ма Джоузеф с впечатляваща точност.

Един ден Джоузеф заключи вратата си, съблече се и застана пред огледалото. Вдигна

ръце към мястото, където би трябвало да се намират гърдите му, прибра члена си между

краката и се възхити на гледката. Беше невероятно удоволствие да се види като сестра си. Не

бе нужно голямо въображение. Ето я, точно пред него. Трябваше само да погледне в

огледалото.

Нужно му бе да изготви стратегия, за да открие дали Джозефин изпитва подобни

чувства към него. Седеше и я зяпаше с надеждата, че сестра му ще каже нещо, което да

окуражи изпълнението на желанието му.

Сред книгите, струпани в библиотечката му, бе „Таксито“ от Вайълет Ледук, възбуждащ

роман за трагичната сексуална връзка между брат и сестра, проведена в закрит файтон,

който ги разхождал из Париж. Романът му се стори най-лесният начин да изпрати

завоалирано съобщение на Джозефин.

Една нощ той се прокрадна в стаята на сестра си като призрак, вдишвайки дълбоко

ароматите й, толкова различни от неговите. Застана до леглото й, както обикновено, с

книгата в ръка. Загледа Джозефин и отново си помисли, че се вижда в огледало.