Робинята

Може би…

Всички съмнения се изпариха, когато отвори вратата.

Джозефин лежеше гола на леглото. Тя го погледна с диво желание, разтвори крака,

прокара ръце по нежното място между тях и му изпрати въздушна целувка.

— Честит рожден ден, Джо, Честит рожден ден и на двама ни.

СУПЕР КОЛАЙ ДЕР

ЧАД ТЕЙЛЪР

Кари Фактор беше келнерка. Поемаше късната смяна и прекарваше ранните часове на

сутринта сама в ресторанта, където отчиташе приходите. Веднъж телефонът звънна и тя

вдигна бързо. Беше някакъв старец, който я попита с какво е облечена. Тя затисна

слушалката между ухото и рамото си и му отговори, докато броеше банкнотите. Черни

обувки и чорапогащник, черна пола и черен сутиен, бяла риза и вратовръзка на сини и

зелени райета. Старецът се развълнува, когато тя спомена връзката и поиска да узнае защо е

облечена по този начин. Тя му обясни, че работи като келнерка в ресторант и това е

униформата й. Мъжът й благодари и се извини, защото се бе опитал да набере номера на

секс телефон.

След като приключеше касата, Кари заключваше ресторанта и хващаше такси до дома

на Луис Клауд, когото наричаше „Лу“ и чукаше редовно. Запознаха се в ресторанта. Той си

резервира маса за един и вечеря бавно и сам. Когато в заведението останаха само двамата с

нея, той плати в брой и й предложи да я изпрати до стоянката за таксита.

Вървяха на прилично разстояние един от друг, когато, приближавайки магазин за

телевизори, той се протегна и я хвана за ръка.

— Любимата ми витрина — каза и й посочи купчината проблясващи екрани. После

Луис щракна с пръсти и телевизорите започнаха да се включват и изключват. Сменяха

каналите си, усилваха звука си или спираха да работят. Кари се изкикоти. Луис се ухили и й

показа дланта си.

— Универсално дистанционно — обясни й той, после прибра устройството в джоба си.

Двамата продължиха напред с бавна крачка. Апартаментът му се намираше съвсем

наблизо. Докато се качваха нагоре, тя го хвана подръка. Той отвори вратата на жилището си.

Вътре ги нямаше обичайните вещи. Нямаше снимки на семейството или гаджетата му, нито

колело в коридора. Имаше само огромен европейски телевизор и бутилка скоч, която Кари

прие с удоволствие.

Тя седеше на червеното кожено канапе, стиснала чашата в ръка, и изглеждаше

впечатлена от всичко, което Луис й разказваше. Той бе леко изнервен, докато споделяше

сексуалната си страст към предмети и неспособността си да се възбуди от обичайното.

Постепенно, успокоен от изражението й и мълчанието й, той започна да обсъжда основните

части на новото си проучване: нови лекарства, безнадеждни случаи, ненаучни техники.

Когато Кари си разкопча обувките и вдигна колена към брадичката си, той замълча за

минута и се загледа някъде над рамото й.

— Какво не е наред? — попита тя.

— Питието ти — отвърна той, като взе чашата й. — А и обувките ти — добави тихо. —