Робинята

Опиумът в мексиканските камфорови лекарства ме зашеметява и се унасям в

неспокоен сън. Температурата ми спада към два сутринта. Събуждам се с прояснен мозък,

жаден и неспокоен. Дийна е още навън. Изпивам студена бира и решавам да се разходя по

плажа.

Нощта е банално красива. Белите гребени на вълните блестят на лунната светлина.

Чувствам се леко замаян, но щастлив, че се отървах от вируса. По-надолу по плажа

виждам ограденото място, където Томас държи конете, и бараката, където живее.

Приближавам се и забелязвам тойотата, паркирана зад бараката, и светлина вътре. През

прозореца виждам Дийна, гола, яхнала Томас. Наблюдавам нежните извивки на гърба й,

докато се търка в момчето. Чувствам се като актьор в лоша пиеса, задължен да изиграе

ролята си и да изрече смотаните си реплики.

Отварям вратата. Дийна се завърта, слиза от Томас и застава спокойно. Тялото й

блести от пот. Томас, ужасен, избягва през задната врата. Тънкият му пенис се мята

смешно.

— Чудесно. Наистина чудесно.

— Ваканцията ни приключва след два дни. Ти какво очакваше? Вечна любов? Къща с

бяла ограда и рози?

— Не очаквах да съблазняваш деца от третия свят.

— Той е сладка малка курва, ако искаш да чуеш истината. Невинен, но с мръснишки

инстинкти. Скимти като момиченце, когато му набутам нещо в задника.

Тонът на Дийна е спокоен, но забелязвам, че се мъчи да се овладее и да пропъди сълзите

си.

— Е, наслаждавай му се. Можеш ли да се върнеш в Ел Ей без мен?

— Ти все още не загряваш, нали? Такъв шибан романтик си. Истината е, че взривявам

нещата, преди мъжете да го направят. Това е единственият начин, по който мога да

запазя разсъдъка си.

— Имаш ли нужда от пари?

— Майната ти на теб и на парите ти, Джак.

— Джак. Хубаво име. Подходящо. Ако някога се срещнем случайно, наричай ме Джак.