Робинята
- Автор: Якубовски Максим
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
Джозефин отвори очи и се вторачи в него.
— Какво правиш?
— Аз… ъъъ… — заекна той. — Исках да ти оставя тази книга… тъкмо я прочетох и…
— Късно е.
— Да, знам. Не можех да заспя и тъкмо свърших книгата и… исках да ти я дам веднага.
— Благодаря. Остави я на нощното шкафче.
— Лека нощ, Джо. Приятни сънища.
— Аха. Лека нощ.
Той се върна в стаята си и се просна разтреперан на леглото, уплашен от безумието си.
Най-после заспа и засънува сивите очи на сестра си.
Рожденият им ден бе само след един ден. Трябваше да реши какво да й подари. В
зависимост от реакцията й на романа, щеше да намери нещо лично и кодирано или нещо
сестринско и просто.
Вечерта Джоузеф седеше в стаята си, когато сестра му влезе, без да почука. Държеше
тънката книжка в ръка. Размаха я под носа му и попита:
— Защо ми я даде?
— Не ти ли хареса?
Тя го изгледа любопитно и остави книгата на масата.
— Не.
— О — той не успя да скрие разочарованието в гласа си. — Защо?
— Те умряха. Това беше ненужно.
Тя го изгледа, но той не успя да разгадае изражението й. Джозефин се завъртя и излезе
тихо от стаята.
Дълго време той лежа неподвижно под чаршафите, изпотен въпреки голотата си.
Джозефин бе прочела книгата. Не я беше харесала. Но какво не беше харесала? Идеята за
екзекуцията? Развръзката?
— Те умряха. Това беше ненужно.
Той се опита да заспи.
Три часа по-късно Джоузеф бе все още буден. Лежеше, вторачен в тавана, когато
вратата се отвори тихо и сестра му влезе. Тя затвори внимателно и се приближи до леглото
му. Той едва дишаше.
Джозефин застана над него и се вторачи в сивите му очи.
— Искам да те видя.
Издърпа чаршафа. Той инстинктивно се опита да се покрие, но нещо го спря и отпусна
ръце настрани. Сестра му заразглежда любопитно силните му крака и надървения му член,
гладките му гърди, овлажнени от потта. Накрая се спря на лицето му.
— Твой ред е — каза тя.
Джозефин разкопча горнището на копринената си пижама, което се плъзна по раменете
й. Свали долнището и се разкри пред него.
Той ококори очи и ченето му увисна. Все едно виждаше себе си, но с друг пол. Сестра
му беше невероятно красива.
Тя се наведе, побутна го леко и се покатери в леглото:
— Имам само един въпрос — каза тя.
— Какво? — дрезгаво прошепна той.
— Защо чака толкова дълго?
Джозефин го целуна по устните. Тялото й се залепи към неговото и двамата
потрепериха заедно. Тя повтори целувката и се плъзна под него, загледана в очите му.
Той се надигна и я загледа с възхищение. Погали тъмната й коса, а тя въздъхна от
удоволствие и затвори очи. Джоузеф започна да изучава тялото й, запаметявайки всеки вкус
и аромат.
Устата й беше сладка като теменужки, вратът и ушите ухаеха на кокос, мишниците й —
на талк и мускус, гърдите й, бледи като порцелан с розови кукленски зърна, имаха аромата
на ванилия и мляко. Пъпчето й, в което той пъхна върха на езика си, имаше вкус на восък. И
накрая, влагалището й, великолепното й влагалище, го изненада с безброй различни вкусове
— солено, сладко и кисело едновременно, с аромат на море, трева и джинджифил.
Той я разтвори нежно с език, а тя повдигна бедра и му се предложи щедро. Изстена и
погали косата му.
— Целуни ме. Искам да усетя вкуса си — каза тя.
Целунаха се, а Джозефин протегна ръка и хвана пениса му, насочвайки го към себе си.
— Сега, Джо, сега.
Той проникна леко в нея, докато усети очакваното препятствие.
— Да, Джо, продължавай, моля те.
Той тласна по-силно и се плъзна в нея. Тя затвори очи, потръпна и се притисна към
него. Той остана неподвижен за миг, докато болката утихне.
Когато я усети да се размърдва под него, жадно вдигайки таза си нагоре, за да го поеме
по-дълбоко, той се задвижи. Облегна се на лакти, за да наблюдава лицето й, после захапа
леко зърната й. Тя погали гърба му и плъзна ръце надолу към задника му, вкарвайки пръст в
него. И през цялото време се движеха като един.
— Джо, Джо, Джо, прекрасно е.
— Джо, Джо, Джо, скъпа, толкова си красива. Виж члена ми в теб и… 0, Джо!
Екстазът ги понесе вихрено и свършиха едновременно с дива страст.
Лежаха неподвижно дълго време. Когато през прозореца проникна първата дневна
светлина, Джоузеф неохотно се отлепи от сестра си и се надигна. Тя прошепна в ухото му:
— Знаех си. Знаех си, че ще бъде така…
— Скъпа — отвърна той и я целуна нежно.
— Страхотна късметлийка съм. Беше великолепно. Все едно, че се любех със самата