Непрогледност

Внезапното движение на Лори и трясъкът на вещите на пода така изненадаха котарака Том, че той първо скочи на бюрото, където събори повечето козметични принадлежности на Лори, а после на пердето. Не можа да стигне догоре, заби нокти в плата и го смъкна с тежестта си.

Суматохата и шумът изкараха Лори от леглото, преди тя да се усети. Чак след няколко секунди звънът на будилника я разбуди грубо. Тя протегна ръка надолу и успя да го изключи.

Постоя малко сред хаоса в стаята, за да си поеме дъх. Не бе сънувала този кошмар от години, може би от колежа, и въздействието му я разтревожи повече, отколкото разхвърляната стая. По челото й изби пот, тя усещаше как сърцето й бие в гърдите.

След като се съвзе, отиде в кухнята за лопатата — да събере строшените стъкла. После събра козметичните принадлежности и ги струпа на бюрото си. Пердето щеше да й отвори повече работа и реши да го оправи по-късно.

Намери Том скрит под канапето в хола. Примами го, сложи го в скута си и го гали, докато той замърка.

След десетина минути, тъкмо да влезе под душа, чу звънеца на вратата. „Какво има сега?“, помисли си тя, отиде с кърпа в ръка до вътрешния телефон и попита кой е.

— Томас — отвърна й някакъв глас.

— Кой Томас? — кресна му Лори.

— Шофьорът на доктор Шефилд — каза гласът. — Нося ви нещо по молба на доктора. Той не може да дойде, защото вече е в хирургията.

— Веднага слизам — рече Лори.

Тя навлече бързо дънки и тениска.

— Подранила си тази сутрин. — Дебра Енглър стоеше както обикновено до вратата й.

Лори видя с облекчение, че асансьорът най-сетне пристига.

Щом я забеляза, Томас допря с ръка шапката си за поздрав и каза, че се надява да не я е събудил. Носеше й дълга бяла кутия, вързана с плътна червена панделка. Лори му благодари за пакета и се върна горе.

Сложи кутията на масата в кухнята, развърза червената панделка и разтвори меката опаковъчна хартия вътре. Скътани върху нея, лежаха няколко десетки червени рози с дълги дръжки. Върху цветята имаше картичка с надпис: „До довечера, Джордан“.

Дъхът й спря. Никога никой не бе правил за нея такъв щедър жест и тя дори не знаеше как да реагира. Не бе сигурна дали е уместно да ги приеме. Но какво да стори? Не можеше да ги върне.

Лори протегна ръка, взе един от стръковете, вдъхна пролетната му свежест и погледна тъмнорубинения му цвят. Макар че розите я объркаха и смутиха, все пак трябваше да признае, че това е романтично и ласкателно.

Взе най-голямата ваза, която имаше, натопи половината рози във вода и ги отнесе в хола. Сложи вазата на масичката за кафе. Мина й през ума, че не е лошо да свикне да слага цветя в апартамента си. Ефектът от тях бе поразителен.

Като се върна в кухнята, Лори сложи капака на кутията и завърза панделката. Щом един букет рози могат да преобразят така апартамента й, какво остава за кабинета?