Непрогледност

— Да бяхте чули какво каза майка ми в деня, когато й съобщих, че ще се занимавам със съдебна медицина. „Какво ще разправям на хората в клуба, когато ме попитат какво работиш?“ Представяте си как се отнася. Ами баща ми с неговата сърдечна хирургия! Мисли, че всичко друго, освен хирургията и по-специално хирургията на гръдния кош е за слабите, плахите и недоразвитите.

— Не е лесно да задоволиш такива родители. Сигурно ви е трудно.

— Честно казано, и аз съм им причинявала мъка през годините. Бях доста непокорна: ходех с недодялани типове, карах мотоциклети, закъснявах. Вероятно съм ги свикнала да поставят под въпрос всичко, което върша. Никога не са ме подкрепяли особено. Всъщност до известна степен са ме пренебрегвали, особено баща ми.

— Но сега той не може да се нахвали с вас — възрази Джордан. — Отида ли в кабинета му, все за вас ми говори.

— Е, това е ново за мен — рече Лори.

— Някой да иска още коняк? — провикна се Шелдън.

Беше подал глава в кабинета и размахваше бутилката коняк. Джордан отказа, Лори само поклати глава. Шелдън ги помоли да го викнат, ако размислят. След това ги остави.

— Стига сме говорили за това — каза Лори. — Твърде сериозно е. Не исках да ви развалям вечерта.

Съжаляваше, че е разкрила толкова много пред Джордан. Не й беше присъщо да се доверява на сравнително непознати. Но през целия ден, откак й бяха възложили аутопсията на Дънкан Андрюс, се чувстваше уязвима.

— Не сте развалили нищо — увери я Джордан. След това погледна часовника си. — Става късно — каза той, — а сутринта имам операция. Първият ми случай в седем и половина е един англичанин, барон, от Камарата на лордовете.

— Наистина е късно — рече Лори без особен интерес.

— Направо си е нощ — добави Джордан. — Ще ми бъде приятно да ви закарам до вкъщи. Разбира се, ако смятате да си тръгвате.

— С удоволствие — отвърна Лори. — Мислех да си ходя още когато станахме от масата.

След като се сбогуваха и Дороти уведоми Лори, че палтото й е твърде тънко за края на есента, те двамата с Джордан зачакаха асансьора.

— Майки, какво да ги правиш! — въздъхна Лори, щом вратата зад тях се затвори.

Докато се спускаха, Джордан започна да говори за шествието от знаменитости, което трябваше да мине през кабинета му следващия ден. Тя се чудеше дали се опитва да й направи впечатление, или просто я развеселява.

Щом излязоха в хладната ноемврийска вечер, Джордан насочи разговора към хирургичната страна на лекарската му практика. Лори кимаше, но само се правеше, че слуша. Всъщност очакваше Джордан да каже къде е паркирал колата — от северната или от южната страна на блока. Спряха точно пред нея — той й обясняваше колко много операции прави годишно.

— Изглежда сте доста зает — каза Лори.