Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
— Как да ви помогна?
— Просто като ми платите хиляда долара в брой. Което, струва ми се, ще се съгласите, е страхотна сделка при тия обстоятелства.
Като се имаше предвид в какъв бранш работеше, Шорок трябваше да има известен опит с изнудването и следващият му въпрос го показа.
— Само колкото да поспорим — ако беше вярно, че имате някакъв запис, което не е вярно, защото не се е случило нищо нередно, но ако все пак имахте, щяхте да го презапишете и да превърнете шантажа си в постоянен доход. Защо да се хващам на тази въдица?
— Това е съвсем основателно съображение, господине, и мога само да ви уверя, че хвърлям тая въдица, както я наричате, много отдавна, и дискретността ми е причината да продължавам без излишен шум. Чували ли сте в „Уин“ да е бил залавян някой? Не, разбира се, и ще ви кажа защо. Защото всеки път ми се плаща веднага за предоставяне на инкриминиращия запис и с това въпросът приключва. Но ако искате да сте първия, който ми се опре, ваша воля. Аз лично ви съветвам да постъпите като всички останали, а именно — да си дарите хилядарката, да си го закачите като обеца на ухото и да продължите нататък.
Последва мълчание, през което Шорок трябва да претегляше аргументите „за“ и „против“. Когато отговори, гласът му прозвуча напрегнато, но той успя да каже:
— Добре, само защото не мога да заспя и това ме забавлява. Даже да исках да ви платя, нямам в себе си хиляда долара в брой.
Възражение за цената, не по принцип. Това, както и фактът, че не затваря, ме изпълни с увереност, че ще успеем.
— Естествено, че нямате, господине, това не е нещо необичайно след вечер, прекарана в казиното. И тъкмо затова съм застанал до един банкомат. Та ето каква е сделката. Вие слизате и теглите пари. Аз ще ви наблюдавам някъде от казиното. Когато сте готов, ще се приближа, ще ви дам флашката, а вие ще ми дадете кинтите. Изключително дискретна размяна и като се има предвид какви щети ще предотврати, бих казал, че това ще са най-добре похарчените пари в живота ви. Но ако не сте тук след пет минути, ще приема, че не проявявате интерес — и в такъв случай ще можете да гледате трейлъра на записа в избрани уебсайтове. А кой знае, може би и по вечерните новини.
Разбрах, че сме го хванали в мрежата си още преди да попита:
— Къде се намирате?
— Недалеч от нощния клуб „Блъш“. Отдясно на входа има банкомат. Използвайте него. А, и при тия обстоятелства ми е почти неудобно да ви моля за това, но бихте ли ми върнали камерата? Много са скъпи.
— Не мога да повярвам.
— Разбирам, господине, и знам, че е неприятно, обаче ако просто изпълните указанията, след пет минути всичко ще свърши. И ако това ще ви успокои, вие далеч не сте първия. В крайна сметка сте във Вегас — ако разбирате какво искам да кажа!
Докс затвори и ние заехме позиции пред две ротативки с изглед към банкомата. Представях си какво прави в момента Шорок: опитваше се да овладее паниката си, претегляше каква е вероятността за неговите хиляда долара наистина да му продадат онова, което се предполагаше, измисляше версия, с която да накара бодигарда пред стаята му да остане там, а не да го придружи, въпреки че това щеше да е нарушение на правилата. Разполагаше само с няколко минути да реши всички тези въпроси и недостигът на време отново щеше да е фактора, непозволяващ да измисли нещо, което ние не сме предвидили. Най-очевидният му ход, освен пълното подчинение, щеше да е да нареди на единия или и на двамата бодигардове да го последват и да заловят изнудвана, когато се разкрие. Съмнявах се, че ще го направи — от това нямаше да има особено голяма полза, само много голям риск — но ако все пак посмееше, ние щяхме да останем на мястото си и да повторим всичко, след като се върнеше в стаята си.
Оказа се, че тревогите ми са излишни: Шорок дойде сам. Наблюдавах го как оглежда казиното, ала имаше прекалено много клиенти на ротативките, за да забележи Докс или мен. Когато ме подмина, аз се изправих и се насочих към мъжката тоалетна. По тялото и крайниците ми се разля адреналин и аз нарочно задишах бавно и дълбоко, за да се овладея.
Тоалетната имаше Г-образна форма — мивките бяха в хоризонталното рамо, а писоарите и кабините във вертикалното. Помещението изглеждаше празно. Измъкнах кожените ръкавици и бързо отворих вратите на всички кабини, за да се уверя, че вътре няма никого. Навън Докс щеше да вземе парите на Шорок и да му обясни, че флашката не е у него — че я е залепил за гърба на сгъваемата маса в най-далечната кабина, голямата, предназначена за инвалиди. Онази, в която безшумно влязох и спуснах резето зад себе си.