Искам точно теб
- Автор: фон Зигесар Сесили
- Серия: Gossip Girl #6
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-487-1
- Переводчик: Цветелина Хинкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Искам точно теб». Краткое содержание книги:
Всички говорят за Интригантката.
Днес ще разберем кой е приет в колежа на мечтите си, кой ще трябва да се задоволи с тъпия си резервен вариант и кой — страшно е да си го помислиш — не е приет никъде. Това е най-критичният момент в досегашния ни живот, а някои момичета трудно издържат на напрежението. Но довечера кандидатстудентската треска ще е зад гърба ни и ще можем да се погрижим за нещо наистина важно: любовта. А тя, както знаем, върви ръка за ръка с купоните… Успех и умната!
„Тези момичета биха могли да напишат «Сексът и градът» насън.“
Elle
— Превоз ли чакаш? — провикна се тя.
Момчето се обърна.
— Аз ли?
Имаше хубави и големи кафяви очи.
— Имам шофьор, който ще ни закара дотам. Хайде — подкани го тя.
Момчето се усмихна срамежливо и я последва към колата. Залепи се за вратата и сложи раницата си помежду им. За нея бе зашито парче от италианското знаме. Серена отвори кока-колата и се престори, че се зачита във вестника. Момчето на свой ред измъкна един скицник и молив от раницата и започна да си драска нещо.
В началото тя си помисли, че пише домашно или писмо, но после реши да погледне по-внимателно. Прозина се и се облегна назад, скришом хвърляйки поглед към написаното. За голямо нейно учудване, скицираше нея. И по-точно — ръцете й.
— Мога ли да го задържа, когато приключиш? — попита тя.
Момчето се стресна и подскочи на седалката, сякаш се срамуваше и се опитваше да скрие, че я рисува. Затвори скицника и пъхна молива зад ухото си.
— Извинявам се.
— Всичко е наред. — Серена се протегна и постави ръцете в скута си. — Така или иначе съм доста замаяна. Давай. Продължавай да рисуваш.
Отново отвори скицника.
— Нямаш нищо против?
— Не. — В крайна сметка бе професионален модел. Тя се облегна и застана по същия начин като преди малко. — Така добре ли е?
— Ъхъ — отвърна той, навел глава над рисунката.
Кожата му бе мургава, косата — на черни букли, и от него се носеше аромат на мента.
Серена затвори очи и се опита да извика в съзнанието си косата на Дрю. Спомни си, че косата на съквартиранта му Уейд бе червена. А тази на Дрю… тъмноруса? Кестенява? Наистина не успя да си спомни. Тя отвори очи и отново погледна момчето. Тилът му изглеждаше мек и тъмен. Ако имаме деца, ще имат целогодишен тен и онзи тип русоляво-кафеникава коса, която изглежда толкова красиво на слънце, замисли се тя. Веднага отмести поглед. Какво й ставаше? Дори не знаеше името му!
Момчето вдигна поглед.
— В „Браун“ ли учиш?
Серена продължи да се взира в прозореца. Беше мръсен и виждаше отражението му в него. Имаше черни извити мигли и меки кафяви очи като на Бамби.
— Все още не. Може би от догодина.
Момент, не смяташе ли да се записва в „Харвард“ преди пет секунди?
— Надявам се — отвърна той и продължи да рисува.
Серена не можеше да си обясни какво й ставаше, но определено се почувства възбудена. „Дали, ако просто му се нахвърля и го целуна?“, помисли си тя. Шофьорът се бе вглъбил в някакъв бейзболен мач по радиото, изобщо нямаше да забележи.
— Знаеш ли, би била доста добра като модел на художниците — каза й момчето. — Може да позираш при рисунките на човешко тяло в „Браун“. Професор Кофке винаги търси добри модели.
— Благодаря. Всъщност съм се занимавала с това. — Но реши, че е най-добре да замълчи, за да не създаде впечатление на разглезено момиче.
Момчето пъхна молива зад ухото си, разглеждайки рисунката.
— За мен лично няма значение дали един модел е красив или не. Обикновено рисувам само ръцете.
Серена надзърна зад рамото му. Наистина миришеше на мента.
— Направил си ръцете ми много по-хубави, отколкото са в действителност. Виж нокътя на палеца ми: целият е надъвкан! А този… — Тя протегна лявото си кутре. — Горките ми кожички!
Момчето обаче изобщо не гледаше. Той отвори ципа на раницата си, извади лист хартия и й го подаде.
Серена го разгърна. Беше изрезка от списание. „Стегнат корем за седем дни“, гласеше заглавието.
— Обърни го — каза той.
Серена погледна от другата страна на изрезката. Там имаше реклама на „Сълзите на Серена“. Тя, разплакана в снега на Сентръл парк, с жълтата си лятна рокля.
— Това истинското ти име ли е? Серена? — попита той, наблюдавайки я с погледа си на Бамби.
— Да.
Той си прибра изрезката.
— Излъгах, че рисувам само ръце. Преди малко, когато ме взе от бензиностанцията, ми се стори, че сънувам. Рисувам те от два месеца. От тази реклама. Все още не съм приключил. В ателието в „Браун“ е. — Прибра изрезката обратно в раницата си. Протегна ръка към нея. — Кристиан.
Серена не побърза да отдръпне ръката си от неговата. Вероятно трябваше да се стресне, но всъщност осъзна, че това я възбуди още повече.