Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
— Джийн едва ли не се пори по шевовете.
Дана изглеждаше съвсем объркана.
— Той работи много, но не ми се вярва да е на ръба на душевен срив.
— Разбира се, че не, ако говорим в тесния медицински смисъл. — Лицето на президента имаше сериозен израз. — Той обаче е под огромно напрежение. И ако наред с работата си се натоварва и със съществени семейни проблеми, може и да рухне. Не мога да позволя да се случи подобно нещо, поне засега, докато не довърши строго секретния си проект, който е от жизнено значение за нацията ни.
— Точно този проклет таен проект е застанал помежду ни — троснато рече Дана.
— И той, и още някои проблеми… като отказът ви да родите.
Тя го погледна втрещена.
— Как е възможно да знаете това?
— Чрез изпитани методи. Няма значение как. По-важното е да бъдете плътно до Джийн в продължение на година и четири месеца и да му засвидетелствате цялата си нежност и любов, на която сте способна.
Дана неспокойно закърши ръце.
— Нима е толкова важно? — попита тя с отпаднал глас.
— Да, толкова е важно. Ще ми помогнете ли?
Тя кимна безмълвно.
— Добре. — Той я потупа по ръката. — Казано между нас, може и да съумеем да не изпускаме Джийн от очи.
— Ще се опитам, господин президент. Щом е толкова важно, ще се опитам. Друго нищо не мога да обещая.
— Имам пълно доверие във вас.
— Само че отказвам да родя — заяви тя категорично.
По лицето му се появи познатата усмивка, която фотографите най-често успяваха да уловят.
— Аз мога да наредя начало на война, мога да наредя на мъже да умират в бой, но дори и като президент на Съединените щати не мога да наредя на която и да е жена да забременее.
За първи път Дана се засмя. Стори й се толкова странно, че обсъжда интимни въпроси с човек, който притежава такава невероятна власт. Власт, която действаше възбуждащо, и изпълни Дана с чувство на разочарование, задето не бе повалена на леглото.
Президентът стана и взе ръката й.
— Време е да вървя. След няколко минути имам среща с икономическите си съветници. — Той я поведе към вратата. Преди да я отвори, спря, притегли лицето й към своето и Дана почувства плътните му устни. След като я пусна, той я погледна в очите и рече:
— Вие сте много привлекателна жена, госпожо Сийграм. Никога не го забравяйте.
После я изпрати до асансьора.
20.
Дана чакаше в залата за посрещачи, когато Сийграм слезе от самолета.
— Какво да обърна? — погледна я той въпросително. — Не си ме посрещала на летището от години.
— Неудържим прилив на обич — усмихна се тя.
Той освободи багажа си и двамата тръгнаха към паркинга. Дана го държеше здраво за ръката. Следобедът вече й се струваше далечен сън. Трябваше да си напомня, че друг мъж я намираше за съблазнителна и дори я беше целунал.
Тя хвана кормилото и подкара към магистралата. Последните коли от натовареното автомобилно движение се бяха изтеглили и пътят през околностите на Вирджиния беше вече спокоен.
— Познаваш ли Дърк Пит? — наруши мълчанието Сийграм.
— Да. Той е директор на отдела на адмирал Сандекър за специални проекти. Защо?
— Ще му насиня задника на това копеле — отвърна Сийграм.
Дана го погледна учудена.
— Ти пък какво общо имаш с него?
— Той провали важна част от проекта.
Дана стисна по-здраво кормилото.
— Ще ти бъде доста трудно да му насиниш задника — рече тя.
— Защо смяташ така?
— Той минава за легенда в средите на НЮМА. Списъкът на научните му постижения, откакто дойде в агенцията, отстъпва единствено на забележителното му военно досие.
— Така ли?
— Да. Той е любимецът на адмирал Сандекър.
— Не забравяй, че аз имам повече тежест пред президента, отколкото адмирал Сандекър.
— Повече отколкото сенатор Джордж Пит в Калифорния? — попита тя с равен глас.
Той се обърна да я погледне.
— Да не би да са роднини?
— Баща и син.
Останалите няколко километра Сийграм изпадна в мрачно мълчание.
Дана сложи ръка на коляното му. Когато спря на червен светофар, тя се наведе и го целуна.
— Това какво значи?
— Подкуп.
— И колко ще ми струва? — измърмори той.
— Имам страхотна идея — каза тя. — Да идем на новия филм с Брандо, после да си направим великолепно угощение с омари в гостилницата „Олд Поутмак“ и накрая да се приберем у дома, да загасим лампите и да…