Да извадим „Титаник“

— И въпреки това е факт — настоя Брашов. — Първите индикации за него се появиха на въздушните снимки на теренното очертание. Според нашия геолог, който се добра до входа му, тунелът е много стар, някъде отпреди седемдесет или осемдесет години.

— Как тъй е бил прокопан?

— Въпросът е не как, а кой. Кой го е прокопал и защо?

— Казвате, че Леонгородският институт по геология няма данни за него, така ли? — попита Превлов.

Брашов поклати глава.

— Нито дума. За него обаче може би се споменава в старите папки на „Охрана“.

— „Охрана“ ли?… А, да, царската тайна полиция. — Превлов млъкна за миг. — Не, не ми се вярва. В ония години тяхната единствена грижа е била революцията. Едва ли ще са си правили труда да копаят таен рудник.

— Таен ли? Не е сигурно дали е таен.

Превлов извърна глава и се загледа през прозореца.

— Извинете, професоре, но в процеса на работата си аз прилагам макиавелиев подход към всяко нещо.

Брашов свали лулата от устните си пред пожълтели зъби и изтръска чашката й.

— Неведнъж съм чел за призрачни мини в западното полукълбо, но за първи път чувам, че има такава и в Съветския съюз. Мисля си, този странен феномен трябва да е подарък от американците.

— Защо мислите така? — Превлов отново се обърна и погледна Брашов. — Какво общо имат те с мината?

— Може би нищо, може би всичко. Намерените в нея съоръжения са били изработени в Съединените щати.

— Това все още не е доказателство — скептично отбеляза Превлов. — Нищо чудно съоръженията да са били купени от американците, а да са били ползвани от някого другиго.

Брашов се усмихна.

— Логично предположение, капитане, ако не беше фактът, че в шахтата е намерен човешки труп. Научих от достоверен източник, че епитафията му е написана на американски диалект.

— Интересно — рече Превлов.

— Съжалявам, че не мога да ви дам по-подробни данни — продължи Брашов. — Всичките ми бележки са все пак от втора ръка, нали разбирате. Утре сутринта ще имате подробен доклад относно откритията ни в Нова земя и моите хора ще бъдат на ваше разположение за всички по-нататъшни разследвания.

— Военноморските сили ви благодарят за съдействието, професоре.

— Леонгородският институт е винаги на услугите на родината ни. — Брашов се изправи и направи стегнат поклон. — Ако това е всичко засега, капитане, аз си тръгвам.

— Още нещо има, професоре.

— Да?

— Не ми казахте дали геологът ви е открил следи от някакви минерали.

— Нищо ценно.

— Съвсем нищо ли?

— Дребни частици от елементите никел и цинк, плюс слаби радиоактивни показания на уран, торий и бизаний.

— Последните два не са ми известни.

— Торият може да се превърне в ядрено гориво, когато бъде атакуван с неутрони — поясни Брашов. — Той се използва също и при производството на различни магнезиеви сплави.