Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
— Той се надява, че вие ще можете да хвърлите известна светлина върху неговата история — продължи секретарят. — Както виждате, нито върху корпуса му, нито върху стъклената обвивка има някакво име.
Дана пристъпи колебливо към камината, за да погледне предмета по-отблизо. Чувстваше се объркана. Очакваше всичко друго, но не и това. Рано тази сутрин секретарят й каза по телефона само: „Президентът помоли да ви попитам дали ще ви е удобно да прескочите до Белия дом към два часа?“. Странен трепет премина през тялото й. Не можа да определи дали това беше чувство на разочарование, или на облекчение.
— Както изглежда, това е търговски кораб от началото на осемнайсети век — каза Дана. — Ще трябва да направя няколко скици и да ги сравня с летописите в Морския архив.
— Адмирал Сандекър изрази мнението, че ако някой може да установи произхода му, това сте вие.
— Адмирал Сандекър ли?
— Да, той именно ви препоръча на президента. — Секретарят се упъти към вратата. — Върху нощното шкафче до леглото има бележник и молив. Аз трябва да се връщам на работното си място. Моля, вършете си работата, без да се притеснявате за времето.
— Но президентът няма ли…
— Днес следобед той играе голф. Но това няма значение. Когато свършите, слезте с асансьора, ще се оправите сама, нали? — И преди още Дана да отговори, секретарят изчезна зад вратата.
Дана седна тежко на леглото и въздъхна. След сутрешния телефонен разговор тя изхвърча до вкъщи, взе си ароматизирана вана и специално подбра да облече младежка бяла рокля върху черно бельо. И цялата тази грижа се оказа напразна. Президентът не искаше секс, искаше от нея само да установи кога е направен тоя скапан макет на кораб.
Напълно сломена, тя отиде в банята и погледна лицето си в огледалото. Когато излезе оттам, видя, че вратата на спалнята е затворена и до камината, загорял от слънцето и подмладен в спортните си дрехи, стоеше президентът.
Дана отвори широко очи от изненада. За момент не знаеше какво да каже, после изтърси:
— Разбрах, че сте отишли да играете голф.
— Така е отбелязано в бележника за срещите ми.
— Тогава да ви кажа за макета на кораба…
— Това е двумачтовият кораб „Роаноук“ от Вирджиния — прекъсна я той, посочвайки с глава макета. — Гръбнакът му е бил построен през 1728 година, а през 1743 година се натъква на подводен риф край Нова Шотландия. Моделът е направен по памет от баща ми преди четирийсет години.
— Направихте си целия този труд само за да ме видите насаме? — смаяна попита Дана.
— Повече от ясно е, нали?
Тя го погледна право в очите. Той посрещна погледа й, без да мигне, и Дана се изчерви.
— Всъщност — продължи президентът — исках да си поговорим по-непринудено, само двамата, далеч от суматохата в кабинета ми.
Стаята се завъртя пред очите й.
— Искали сте… искали сте само да си поговорим?
В първия миг той я погледна изненадан, после се закикоти.
— Вие ме ласкаете, госпожо Сийграм. Изобщо не съм имал намерение да ви прелъстявам. Мисля, че славата ми на донжуан е доста преувеличена.
— Но на приема…
— Сега разбирам. — Той я хвана за ръка и я поведе към едно кресло. — Когато тогава ви пошепнах „Трябва да ви видя насаме“, вие сте го изтълкували като предложение на стар развратник. Простете ми, но съвсем нямах подобно нещо предвид.
Дана въздъхна.
— Аз пък се почудих какво толкова е видял мъж като вас, който може да има всяка от стотиците хиляди жени само да щракне с пръсти, в една скучна, омъжена, трийсет и една годишна морска археоложка.
— Не се подценявайте толкова — каза президентът сериозно. — Вие наистина сте много хубава.
Дана почувства, че отново се изчервява.
— От години никой не ме е ухажвал.
— Може би защото повечето почтени мъже не ухажват омъжените жени.
— Ще ми се да вярвам, че е така.
Той придърпа един стол и се настани срещу нея. Тя седеше чинно, с прибрани колене и ръце в скута. Въпросът му, който последва, я завари напълно неподготвена.
— Кажете ми, госпожо Сийграм, още ли го обичате?
Тя го погледна с недоумяващ израз в очите.
— Кого?
— Съпруга си, разбира се.
— Джийн ли?
— Да, Джийн — усмихна се той и додаде: — Освен ако нямате още някой таен съпруг.
— Защо ми задавате такъв въпрос?