Ледената пустиня

Много неща ми се бяха струпали наведнъж — бях загубила любовта на Гунар, бях наранила Мерицел, а сега и майка ми се отдръпваше от мен и ме изоставяше. Всичко това се беше смесило и бе наслоило в душата ми болезнено усещане, което щеше да ме измъчва седмици наред.

— Селене, моля те, би ли изчакала отвън? — рече с дрезгав глас старата Лукресия, която по старшинство бе поела атамето, оставено на масата от Деметер.

Трепереща и угрижена да не избухна в неудържим плач, излязох от салона. Деметер дори не трепна, за разлика от Валерия, която любезно ме придружи. Вече навън, тя ме прегърна и ме успокои с такава нежност, каквато не бях виждала от собствената си майка.

— Това е само ритуал, глупаче. Нищо повече от протоколно изискване. Не си виновна за нищо. Безразсъдна си и малко егоцентрична, и точно тези ти слабости е използвала Баалат, за да се промъкне в съзнанието ти и да се възползва от теб.

Знаех, че отчасти е права, но това не оправдаваше безотговорното ми поведение и не ме успокояваше от суровото отношение на майка ми.

— Обичаш да се гледаш в огледалото, нали?

Погледнах Валерия и кимнах с глава в знак на съгласие.

Бяхме толкова различни. На нейните двайсет и пет години я влечеше да се гмурка в дълбините на морето и да гледа отблизо скаридите. Аз жадувах за целувките на Гунар, обичах да танцувам до припадък и да нося пръстени с брилянти по ръцете си. Бях безкрайно по-повърхностна и уязвима от Валерия.

— Обичам да ме наблюдават — изплаках.

— И го постигаш, хубавице, сигурно го постигаш.

— Суетна и капризна съм.

— Е, и… — попита Валерия.

— И лоша — казах, като тайничко се надявах да ме опровергае.

Така и стана.

— Не си лоша, Селене, просто си твърде импулсивна и не се срамуваш от красотата си. Това ще ти създава проблеми не само с мъжете, а и с жените.

— Да, вече имам такива.

— Я виж ти, отрано си започнала.

Изтрих сълзите си с ръка и тъкмо се готвех да разкажа на Валерия за отчайващото положение, в което неволно се бях озовала, влюбвайки се в гаджето на моята приятелка и така неволно бях направила трима души нещастни, но в същия момент ни прекъсна Людмила, която с рязък повелителен жест ме извика да вляза отново в салона.

— Когато искаш, ела на почивка в Таормина. На двайсет метра под водата проблемите изчезват… уверявам те — прошепна ми Валерия, като ме насърчаваше да вляза в мрачното помещение.

Валерия беше истинска прелест. Очарователно момиче, на което можеше да се разчита. За разлика от нея матриаршите бяха намръщени и сериозни. Деметер отново бе стиснала вълшебната си пръчица. Просто не бяха приели оставката й.

В качеството си на домакиня Людмила взе думата:

— Селене, не сметнахме за тежко провинение непослушанието ти, предвид това, че си била използвана от Черната дама. Въпреки това решихме, че характерът и съдбата ти ни задължават да вземем мерки за личността ти.