Ледената пустиня

И тогава проумя всичко. Този нов имейл, този псевдоним, тази странна настоятелност на Рок да привлече вниманието й…

— Прекалено късно е — прошепна Анаид.

Селене разбра веднага, хвана я за раменете, нервна, разстроена.

— Повтори.

— Съжалявам, струва ми се, че вече я извиках. Помолих я да дойде.

Селене не можеше да повярва:

— Не може да бъде! Как? Кога?

Анаид беше смела и захапа устните си до кръв. Тогава проговори:

— Съжалявам, много съжалявам, извинявай… Не знаех.

— Как стана?

— Свърза се с мен, като се представи за Рок. Мислех, че е Рок, и бях учудена, защото непрекъснато ме молеше да му кажа мислите си и силно да си пожелая да дойде.

— И направи ли го?

Анаид си призна:

— Харесвам го, луда съм по него. Мислех, че говоря с Рок.

— Помоли ли го да дойде?

— Да. Каза ми, че ще дойде да ме види скоро…

— Сигурна ли си, че е била тя?

Анаид засрамена сведе поглед.

— Бях сляпа. Не знам как не си дадох сметка. Псевдонимът му беше… Бейби Айде Ах Лудо Абсурдно Твой.

— БААЛАТ! — извика ужасена Селене.

— Тя е била — предположи Анаид.

— Коя.

— Тази ръка навън, която се опита да ме удуши. Вече съществува, вече я призовах, вече се е освободила от оковите.

И точно в този момент се почука на вратата.

Селене и Анаид едновременно отреагираха светкавично. Загасиха лампите и извадиха атаметата си. Остриетата лъснаха под слабата лунна светлина.