Шпионите на Собек [bg]

Красивите очи на Хатусу бяха твърди като кремък, прекрасното й лице под синята военна корона бе майсторски гримирано. Беше облечена в най-фин лен — грижливо колосан и внимателно надиплен, дългите й ръкави се спускаха малко под ръцете й. На раменете й бе наметнат великолепният, обсипан със скъпоценни камъни Ненес, Плаща на Славата; около талията й беше увит златният шнур на Изида. Стъпалата й, с безукорен педикюр, бяха обути в позлатени кожени сандали, а около шията й бе преметната тежка яка с искрящи скъпоценни камъни, лапис лазули и карнеоли. Ръцете на фараона, скрити в пурпурни ръкавици, здраво стискаха жезъла и боздугана21. От двете й страни твърдо колосани знамена изобразяваха Ураеи, съскащата кобра, която пазеше Коронясаната, Златния Хор, Възлюбената на Озирис. Изоставили ли я бяха нейните богове сега? Хатусу гледаше напред, без да мига; зорките й очи, изящно обградени с черен туш, не разкриваха нейните съмнения. Въпреки своето вълнение и тревогите си тя почти не помръдваше — с изключение на устните й, които незабележимо се движеха, докато леко смучеше топчето от самородна сода, което нейният любовник — Великия везир и пръв министър Сененмут, й беше дал, за да навлажнява устатата си и да й помага срещу примесените с пясък водни пръски и соления вятър.

Сененмут стоеше непосредствено зад Трона на славата. Едрото му, плещесто тяло беше облечено в най-изящни одежди, бръснатата му глава и грубоватото му, сурово лице блестяха на слънцето, а тъмните му очи зорко и щателно оглеждаха приближаващия пристан. Сененмут бе напрегнат. И долавяше, че същото се излъчва и от неговата царствена повелителка и любима. Тя беше пътувала на север, отвъд завоя при Дендера22, нагоре, до Мемфис, после още по̀ на север, за да отблъсне набезите на морските хора и да ги разгроми. Триумфална демонстрация на военна мощ! Те се бяха носили тържествено по Нил, наблюдавайки как двата бряга на реката променят цвета и структурата си; безводната суха пустиня, където бродеха шешу, пясъчните обитатели, отстъпваше пред обширните поля, обградени с акации, тамаринди, чинари, кленове, финикови палми и смокинови дървета. Бяха акостирали по кейове и пристанища, гъмжащи от всякакви кораби, натоварени с плодове, кедрово и чамово дърво от Ливан, бъчви със зехтин, ценни стоки и клетки с екзотични птици. Понякога вечер стигаха до някое селце и хората бързаха надолу, разплисквайки водата из избуялите папирусови гъсталаци и разцъфналата острица покрай брега: те зарязваха своите геранила и ги оставяха да висят бездейно над скъпоценните им кладенци, за да приветстват своя всемогъщ фараон. Ах, какви образи и сцени! Белостенният Мемфис, с неговите тайнствени древни храмове! А още по̀ на север пирамидите и мастабите на отдавна починали фараони се издигаха над сгушените бедняшки селца и над великолепните стени на именията на богаташите, целите в кедрово дърво, опасани с красиви огради. Кораби, лодки, пунтове, плоскодънки, галери и салове приближаваха до тях, за да ги приветстват. От време на време виждаха кълбата прах, вдигана от полковете, придвижващи се по сушата успоредно с тях, развели знамена, чиито цветове ярко искряха на слънчевите лъчи, а под тях колесниците на конните ескадрони хвърляха отблясъци като небесни светкавици.