Шпионите на Собек [bg]

Слухове за тези и други плашещи събития се носеха из лагера на генерал Омендап като пустинен вятър.

Кемас чу изсвирване и се обърна. Жежката пустинна мараня затрептя, изви се и се изкриви в усукани форми. Кемас видя, че Хеннам му маха с ръка. Изправи се и се вгледа в небето. Защо беше почервеняло като кръв, защо облаците бяха станали тъй черни? Нима богът бе захвърлил своите светещи стрели — сноповете светлина? Кемас чувстваше едновременно и жега, и студ. Кръвта бушуваше и бучеше в ушите му; стомахът му бълбукаше като врящо гърне. Чувстваше потта по лицето си, ударите на сърцето си. От земята изригнаха цветове. Вихър от светлина ослепи очите му и той застина в ужас. Анубис, богът чакал, с лице, скрито зад черно-златната му маска, се носеше към него, подобно на воин, натъкмен в доспехи за битка. Беше облечен в къса кожена пола, а на нагръдника му проблясваше медальон от сребро и злато. Богът беше с яркочервени ръкавици, като тези, с които фараонът даряваше своите Мариану15, най-храбрите от храбреците. В едната му ръка имаше боздуган с овална глава, а в другата — извит ятаган, целият в кръв. Богът чакал се изправи и извиси ръст, сякаш за да затъмни оцветеното небе. Изтрополи колесница. Кемас се обърна. Бог Сет, целият облечен в кърмъзено червени одежди, с коне в същия кървав цвят, се придвижваше като гръмотевица към него. Колесницата му беше от блестящ, пурпурен електрум, амуницията — в черно и сребристо, а от вимпелите на пилоните като огън се вееха червени знамена. Сънуваше ли? — чудно му беше на Кемас, много чудно и странно. Хоризонтът бе изчезнал, а на негово място се издигаха стени и извиващи се кобри. Пясъкът се бе превърнал в поток от кръв, течащ през черна ливада от скорпиони и змии. Болка изригна от стомаха на Кемас. Беше хванат в капан: Анубис от лявата му страна, Сет — от дясната. Той простря ръце. Обърна се и се сгърчи, ужасът сграбчи тялото му и той рухна безжизнен на земята…