Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
Френският историк на келтската култура Жан Маркс отделя специално внимание на мотива за отвличането на кралицата-фея, съпруга на Артур.10 В келтската традиция кралицата е отвлечена от владетел на Другия свят. Тогава роднина на Артур, или любовник на кралицата прониква в Другия свят и я освобождава. В по-ранните разкази освободителят е племенник на Артур. Затова и скулптурите от Моденската катедрала изобразяват как Говен ръководи военната операция по освобождаването на кралицата. Ланселот влиза в ролята на неин освободител по-късно, в първия френски роман, адаптиран впоследствие от Улрих фон Цацихофен. Едва Кретиен дьо Троа отрежда на героя двойното амплоа на любовник и на освободител на кралицата. Жан Маркс търси митичните корени на мотива, като го обвързва с гръцкия мит за Персефона, богиня на пролетното пробуждане на природата, похитена от владетеля на подземния свят. Друг историк на келтската митология, Жан Маркал, вижда в мотива за отвличането на кралицата космически мит за връзката между Слънцето и Луната: „Жената Слънце е в плен на нощта и само лунният мъж, огрян от Слънцето (тоест под въздействието на чувствата си към кралицата и на плътската си връзка с нея), може да съхрани светлината и да позволи на Слънцето да изгрее отново.“11
Не смятам, че тези митологични препратки могат да бъдат ключ за тълкуване на Ланселот, Рицаря на каруцата или Отвличането на Гениевра. За разлика от Жан Маркал, че „никой от артуровските герои не е литературно творение: митът прозира зад лицата на куртоазните рицари, които са на мода през XII в.“12, аз мисля тъкмо обратното. Когато едно литературно явление носи заряда на толкова жизнена идеология, каквато е куртоазната рицарска етика, то поглъща дълбоко в себе си митичните архетипи, които го захранват, но ги претопява или преобразува до неузнаваемост. Ето защо търсенето на митичните пластове в мотива за отвличането на кралицата е полезно само доколкото ни позволява да видим колко много се отдалечава от тях художествената му обработка в артуровския роман.
В Ланселот, Рицаря на каруцата Мелеаган, син на краля на Гор Бодмагю, отвлича Гениевра пред очите на Артур. Постъпката на Мелеаган е открито предизвикателство към краля. Тук, подобно на останалите романи на Кретиен дьо Троа, Артур олицетворява кралската власт, но не я отстоява с оръжие в ръка. Тази роля изпълняват най-храбрите рицари на Кръглата маса. Отправеното от Мелеаган предизвикателство създава кризисна ситуация в двора на Артур. Кризата е последица от нарушената хармония между кралската власт като принцип и кралската власт като действие. Двете хипостази на кралската власт се представляват съответно от Артур, от една страна, и от Ке, Говен и Ланселот, от друга. Разбира се, всеки от тримата рицари на Кръглата маса предприема да освободи Гениевра не само за да спаси кралската чест: Ке търси повод да задоволи болезненото си самолюбие; Говен е загрижен за репутацията си на образцов рицар; Ланселот е воден преди всичко от страстта си по Гениевра. В романа на Кретиен дьо Троа кралската власт няма безкористен защитник: нейните стожери следват и лични подбуди.
На пръв поглед Отвличането на Гениевра възпроизвежда сюжета на Ланселот, Рицаря на каруцата. В действителност романът в проза вгражда творбата на Кретиен в общата структура на Роман за Ланселот, чиято основна идея е, както отбелязах, различна. Кретиеновият Ланселот е съвършеният рицар. Любовта си към Гениевра той изживява като абсолют. Заради нея е готов на всякакви страдания. Неслучайно критиката вижда в героя на Кретиен наслагване на две типологични фигури — на куртоазния влюбен и на светеца мъченик. Кретиен дьо Троа сигурно е разполагал с по-обширен изходен материал, но е изградил интригата на своя роман единствено около темата за любовта като всепоглъщаща страст и безрезервна преданост към дамата.
10
Jean Marx, La légende arthurienne et le Graal, Paris, P.U.F., 1952, по-специално страници 65, 340–341.
11
Jean Markale, Lancelot et la chevalerie arthurienne, Paris, Imago, 1985, p. 46. Преводът мой. — С.А.
12
Пак там, с. 10.