Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

Шампион на християнския мистицизъм е Галаад, синът на Ланселот. Той също носи прозвището Добър рицар4, но го изпълва с ново съдържание. За разлика от Ланселот, „омърсен“ от плътската си връзка с Гениевра, Галаад е „неопетнен“, защото е девствен. Непорочността на Галаад е предпоставка за неговото абсолютно превъзходство над останалите рицари така, както първопричина за превъзходството на Ланселот е страстта му по Гениевра. В еднаква степен непобедими в рицарските двубои, бащата и синът не са равни в изпитанията, зад които стои Божият промисъл. Тогава Галаад превъзхожда Ланселот, защото е богоизбран благодарение на своята духовна и плътска чистота. Съдбата му на богоизбран проличава най-силно в приключенията, свързани с търсенето на Граала. „Осквернен“ от плътския си грях с Гениевра, Ланселот се оказва недостоен за тези приключения. Така, редом с дуализма рицарска лоялност към суверена/рицарска любов към неговата съпруга, двойката Ланселот-Галаад емблематизира друг вид дуализъм — на земното и на небесното рицарство, — който е основополагащ за целия романен цикъл, наричан Ланселот-Граал или Артуровска Вулгата.

Ще напомня, че цикълът включва пет романа: Историята на Светия Граал, Историята на Мерлин, Роман за Ланселот, Търсенето на Светия Граал, Смъртта на крал Артур. Вече повече от век критиката търси отговори на въпроси, свързани с автора или авторите на тези творби, както и с хронологията на тяхното създаване. Днес е прието, че най-старото ядро от цикъла е писано в годините 1225–1230. То включва Роман за Ланселот, Търсенето на Светия Граал и Смъртта на крал Артур.5 Другите два романа — първи в поредицата — са писани малко по-късно. Първият, Историята на Светия Граал, проследява произхода на свещения съд, в който Иисус освещава виното по време на Тайната вечеря със своите ученици и в който Йосиф Ариматейски събира по-късно капки от кръвта на издъхналия на кръста Христос. Фабулата на Историята на Мерлин включва раждането и първите доказателства за предговор свръхестествените способности на пророка-магьосник с основна заслуга за възкачването на Артур на кралския престол. Вторична версия на тези два романа откриваме в тричастната творба на псевдо-Робер дьо Борон Роман за Граала.6