Знакът на жрицата [bg]

— Може би майка му ще му разреши — каза Кини. Понякога много му се дразнех. Беше обсебен от мен и мама, но бях забелязал, че в нейно присъствие винаги скланяше глава и я наричаше мадам Тонере, както всички останали. Бащата на Кини бе търговец и той плащаше на Салан, за да го научи как да се бие с меч. Затова повече харесвах Барутлията. Да, разбира се, че това не бе истинското му име. Всъщност се казваше Алин, но никой не го наричаше така. Той обожаваше всичко, което можеше да гърми, а веднъж му бяха попаднали малко селитра и гърне дървено масло, и бум! — Деби Уртемутер остана без парцал за чистене. Когато видя Алин да бяга през долината, тя извика след него: „Върни се тук, барутлия, да ти покажа аз!“ След това всички започнаха да му викат така.

От всички тук горе точно Барутлията бих избрал за свой приятел. Ако се бях родил по тези места, със сигурност щяхме да дружим. Но за него, както и за всички други, аз си оставах „момчето на Жрицата на срама от долината“, и макар хората тук горе да бяха мили и учтиви, през цялото време усещаш, че си оставаш чуждоземец. Един планинец никога не се доверява напълно на някого, който не му е роднина или с когото не се познават от люлката. Колкото по-дълго живея тук, толкова повече си давам сметка за това колко тайни всъщност пазят… И макар Барутлията да ме харесваше повече от Кини, точно при него би отишъл, ако изпаднеше в беда. Защото Кини му е братовчед, а аз съм роден в долината. Дори да прекарам тук 15 години, пак ще си остана човек от долината. Така стоят нещата за Барутлията. Понякога толкова се разярявам, че ми идва да пратя всички по дяволите и да се върна обратно в Биркене, където винаги ще бъда синът на Жрицата на срама, но където хората ме познават от дете. Биркене толкова ми липсва, че ми иде да завия. Ужасно е, че не можем да се върнем там. От Липовата къща, където живеехме, останаха само обгорели отломки, а хората на Дракан продължават да търсят майка ми и сестра ми. И Нико, който, реално погледнато, е виновен за всичко.

Салан намира ново място за тренировки всеки път. Той казва, че един пазач на кервани трябва да умее да се бие по всяко време и на всякакъв терен — в кал, на неравна земя, на планински склон, в гора или в блато. Никога не можеш да знаеш къде разбойниците са ти устроили засада.

Този път ни заведе до една тясна пресъхнала клисура, където преди е течал поток. Беше пълно с по-малки и по-големи заоблени камъни, на които беше много трудно да се задържиш. Само да се разсееш за миг — и се озоваваш на земята. Но ако пък прекалено много внимаваш къде стъпваш, пак те боли, защото Салан атакува, когато не очакваш. Рядко се отървавах без нови синини тук-там след тренировка. Кини се оплака веднъж, но Салан изобщо не му обърна внимание.