Война на реалности
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Война на реалности». Краткое содержание книги:
Само че в този град, Бартън е починал преди много години…
Той пресече улицата и влезе в бакалския магазин. Над кутиите с плодове и зеленчуци кръжаха мухи. Редове от прашни консерви. Някъде отзад бръмчеше хладилник. Метална мрежа за яйца.
Възпълничка продавачка на средна възраст му кимна приветливо.
— Добър ден. Какво обичате?
Имаше приятна усмивка. Бартън отвърна с хриплив глас:
— Моля, да ме извините за безпокойството. Знаете ли, роден съм тук, в този град. Търся нещо. Едно място.
— Място ли? Какво място?
— Един магазин — устните му едва помръдваха. — Магазинът на Дойл, за кожени стоки. Името говори ли ви нещо?
На лицето на продавачката се изписа объркване.
— Къде е бил? Да не би на улица „Джеферсън“?
— Не — отвърна едва чуто Бартън. — Тук, на „Сентрал“. Точно където се намираме в момента.
В очите й долови сянката на страха.
— Не ви разбирам, мистър. Живея в този град от дете. Семейството ми е построило този магазин още през 1889 година. Целият ми живот е преминал тук.
— Да, разбирам — Бартън пое към вратата.
Жената го последва с разтревожен израз.
— Може би сте се заблудили. Може би сте сбъркали града. Откога казвате…
Бартън изскочи навън и не чу продължението. Той се приближи към уличната табелка и я прочете, без да разбира написаното. Улица „Джеферсън“.
Значи не беше на „Сентрал“. Просто бе сбъркал улицата. Внезапно го завладя надежда. Сбъркал е улицата — това е обяснението. Магазинът на Дойл беше на „Сентрал“, а това тук е „Джеферсън“. Той се огледа припряно. Накъде ли е „Сентрал“? Затича се, отначало бавно, но постепенно ускори крачка. На ъгъла зави и излезе на малка странична уличка. Евтини барове, няколко схлупени мотела, магазин за цигари.
Той спря един минувач.
— Накъде е улица „Сентрал“? — запита го трескаво. — Търся улица „Сентрал“. Сигурно съм се загубил.
— Разкарай се! — минувачът го отмина презрително. Някакъв пиян мъж, подпрян на стената на бара, се изсмя шумно.
Побиха го тръпки на ужас. Той спря следващия минувач — младо момиче, с пакет под мишница.
— „Сентрал“! — извика задъхано. — Къде е улица „Сентрал“?
Момичето се изкикоти, заобиколи го и побягна. Десетина метра по-надолу спря, обърна се и извика:
— В този град няма улица на име „Сентрал“!
— Няма такава улица — поклати глава възрастната жена, която го подмина. Пияният се оригна и отново се изсмя.
— Ня-а-ама „Сентрал“! Вси-ички ти го казват, мистър. Вси-ички знаят, че ня-а-ама такава улица.
— Трябва да има — отвърна Бартън отчаяно. — Трябва да има!
Стоеше пред къщата, в която е бил роден. Само че това не беше същата къща. Всъщност къщата въобще я нямаше — на нейно място се мъдреше мрачен, порутен хотел. А и улицата не беше „Борова“. Името й бе „Феърмаунт“.
Приближи се към сградата на градския вестник. Вече не се казваше „Милгейтски седмичник“, а „Милгейтски времена“. Редакцията не се поместваше в бетонна постройка, както си спомняше, а в схлупена двуетажна къща с мукавени стени.
Бартън влезе вътре.
— С какво мога да ви бъда полезен? — запита вежливо младият човек на гишето. — Искате да публикуваме ваша реклама? — той извади обемист тефтер. — Или да се абонирате?
— Искам информация — рече Бартън. — Искам да прегледам някои стари вестници. От юни 1926-та, например.
Младежът премигна учудено.
— 1926-та? Страхувам се, че всички по-стари издания са долу в…
— Намерете го! — изграчи Бартън. Той постави на гишето банкнота от десет долара. — Побързайте!
Младежът преглътна, поколеба се за миг, след което се втурна надолу по стълбите като подплашен плъх.
Бартън се отпусна в едно кресло и запали цигара. Палеше втора от първата, когато младежът се появи отново, зачервен, запъхтян и с обемиста папка в ръце.
— Ето тука е — той стовари с трясък папката на масата и се изправи облекчено. — Ако искате още нещо, само ми…
— Добре — изсумтя Бартън. Той се зае да прелиства с треперещи пръсти пожълтелите страници. 16 юни 1926 година. Денят, в който се бе родил. Той измъкна вестника, отвори на страницата с обявите и плъзна пръст надолу.
Ето го. Черно на бяло. Пръстите му замръзнаха, устните му помръднаха беззвучно. Бяха сбъркали името на баща му — Доналд вместо Джо. И адреса беше сбъркан — „Феърмаунт“ 1386 вместо улица „Борова“ 1724. И името на майка му не беше Сара, а Рут Бартън. Но най-важната част не бе променена. Роден в градската болница — Тиъдър Бартън, тегло шест фунта и единайсет унции. Но и тук имаше грешка. Всичко бе променено, изопачено. Сякаш нарочно объркано.
Той затвори папката и я върна на гишето.
— Още една, ако обичате. Донесете ми броевете от октомври 1935 година.