Пътят на английската фантастика

Темата за катастрофите развива и по-младият Джон Брънър (1934) в „Небесните отвори“. Тук той претворява посвоему библейската легенда за Потопа и Ноевия ковчег: новият Ной е космонавт, който пренася семето на новия живот; човекът замества всевишния като творец и въпреки разрухата животът пак възтържествува. От ранна възраст почитател на Уелс, на 17 години Брънър издава първия си научнофантастичен роман и оттогава твори непрекъснато в този жанр. Известен е и като поборник за ядрено разоръжаване.

Срещу този род катастрофа — войната — предупреждава Джон Кристофър (1922) в „Оръжие“. Истинското му име е Кристофър Самюъл Юд. Като младеж Кристофър издавал любителското списание „Фантаст“. Първият му роман излиза в 1949 г. Той става съперник и приемник на Джон Уиндам в следвоенния английски роман на катастрофата. Най-известен е обаче като творец на научна фантастика за деца.

Антивоенната тема е широко застъпена в английската фантастика, може би съвсем естествено за по-младото поколение, преживяло или чувало за ужасите на войната. Като сериозно предупреждение и зов за миролюбив звучи „Жива картина“ на Джеймс Уайт (1928). Роден в Белфаст, Ълстър — северната част на Ирландия, намираща се под английска власт, където и работи, Уайт започва да чете научна фантастика през 1941 г., а първият му разказ излиза в „Ню уърлдс“ през 1953 г. Кръвопролитието, което продължава и до ден-днешен в родния му край, неминуемо е повлияло и на обществената позиция, която заема в своето творчество.

Брайън Олдис (1925) се тревожи за съдбата на човечеството, засенчено от господството на машините — резултат не само от войната, но и от неумението му да стопанисва правилно земята. Започнал да пише в списание „Научна фантазия“ през 1954 г. и същевременно спечелил конкурса на вестник „Обзървър“ за научнофантастичен разказ, оттогава Олдис е публикувал повече от 100 романа и разказа в този жанр. През 60-те години е първи председател на Английската асоциация за научна фантастика, горещ поборник за международно сътрудничество в научната фантастика и във всички други сфери на живота. По това време се свързва с „новата вълна“ и списание „Ню уърлдс“. В творчеството си се отличава с оригинални, понякога спорни подходи към различните теми на научната фантастика, стига дори до дълбок песимизъм. Напоследък е известен като антологист.

Водачът на „новата вълна“ Майкъл Муркок (1939) е бил книгооформител, репортер, критик и дори естраден певец, докато най-после в началото на 60-те години се прочува с фантастичната поредица „Елрик“ — нещо като „научна магия“. В такъв приказен стил е написан и разказът му „Обитателят на времето“, където се изнамира своеобразен начин за постигане на безсмъртие. Апогея си Муркок достига през периода на „Ню уърлдс“, където, както отбелязахме, той лансира и много начинаещи млади автори.

Пръв негов сътрудник по това време е Джеймс Балард (1930). Роден в Шанхай, син на шотландски лекар, през Втората световна война Джеймс бил интерниран в японски военнопленнически лагер и се прехвърлил в Англия едва в 1946 г. Следвайки попрището на баща си, известно време преподавал медицина в Кеймбридж, бил сценарист на научни филми. Но след като спечелил годишния конкурс за разказ в Кембридж през 1951 г., а през 1956 г. в „Ню уърлдс“ излизат първите му научнофантастични разкази, се отдава на научната фантастика. Днес Джеймс Балард е един от стълбовете на този жанр в Англия. Сравняват го с Конрад, Кафка, Бредбъри. Брайън Олдис казва: „Другите писатели копират, Балард твори.“ Балард набляга на психологията, проблемите на близкото бъдеще, заплашващите човечеството злини и катастрофи. Затова някои го смятат за песимист, „животомразец“. По-добър е като автор на разкази, отколкото като романист.