Пътят на английската фантастика
- Автор: Миндов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на английската фантастика». Краткое содержание книги:
Гигантът на предвоенния период в Англия е Олаф Стейпълдън (1886–1950), лектор по философия в Ливърпулския университет, човек с огромна фантазия, най-великият от последователите на Уелс. Всичките му романи могат да се смятат за прогностична фантастика. Най-известен от тях е първият — „Последните и първите хора: Разказ за близкото и далечното бъдеще“ (1930). Това е еволюционна фантазия от голям мащаб, която ни пренася постепенно все по-далеч и по-далеч в бъдещето, до 2 милиарда години от нашето време, когато последният човешки вид се заселва на Нептун и там чака с примирение своята гибел, тъй като Слънцето започва да се разпада. Най-добрата му творба обаче е „Звездотворецът“ (1937), написана, когато наближаващата война вече хвърля сянката си над Европа. Звездотворецът е дух на човек, който се отделя от тялото и пътува из вселената да търси планети с човекоподобни форми на живот. При странствуванията си той среща и други космически авантюристи, които изследват безброй светове и безброй форми на живот. Тук Стейпълдън вече не търси утопия на Земята, твърде покварена и твърде тясна за него, й далеч във вселената — галактическа утопия.
След известно затишие в книгоиздаването в Англия през Втората световна война настъпва следвоенно оживление. За кратко време отново излиза списание „Фантазия“. Тогава се появява, и списание „Ню уърлдс“ („Нови светове“) под редакцията на Е. Дж. Карнъл, а от 1950 г. и негов „спътник“ — „Сайънс фентъзи“ („Научна фантазия“), където започват да печатат Брайън Олдис, Джон Брънър, Джеймс Балард и други бъдещи видни представители на следвоенното поколение писатели.
Голям тласък за развитието на научната фантастика дава пускането на първия съветски изкуствен спътник на Земята през октомври 1957 г., а след това и първите полети на космонавти — началото на космическата ера. От сбъдването на мечтите на човечеството да напусне своята люлка спечелва научната фантастика. Тя излиза от черупката си: разнообразява се, навлиза в издателските планове, спечелва по-широка читателска аудитория, заема все повече място в обществените библиотеки, съставят се антологии, образуват се клубове на любителите на научната фантастика. Именно от тези клубове започват дейността си някои от бъдещите творци в този жанр. „Голямата“ критика вече „удостоява“ с вниманието си фантастите, престава да ги смята за „парии“, да се отнася с презрение към научната фантастика като към „несериозна литература“.
Следвоенният период създава общочовешки проблеми, които неминуемо намират отражение и в научната фантастика. Много от по-младите творци в този жанр на Великобритания вече не се задоволяват с баналните теми, с подражаване на американската научна фантастика в най-лошия й вид. Именно като реакция на скованата традиция и на американското влияние, а също и като отклик на новите проблеми се появява така нареченото течение „нова вълна“ в английската фантастика. Тя намира широко поле за изява в списание „Ню уърлдс“, когато през май 1964 г. негов главен редактор става Майкъл Муркок. Енергичен, с богато въображение човек, който още като ученик издавал ръкописни списания, Муркок се залавя да преобрази „Ню уърлдс“ не само по външност, но и главно по стил и съдържание. В дейността си той се обляга главно на Джеймс Балард.
Писателите от „новата вълна“ смятат традиционната научна фантастика за „усмирителна риза“: колкото и да е парадоксално, като жанр, който набляга на промяната, напредъка, според тях тя е станала твърде консервативна, загубила е новаторския си дух. Тяхното творчество е експериментално, стремящо се да приближи научната фантастика повече до „голямата литература“, дори да заличи разликата помежду им. Те наблягат повече на стила, отколкото на смисъла, отнасят се скептично към науката и към бъдещето на човешкото общество, предричат атомни, социални, екологични катастрофи, а героите им са предимно антигерои. Въпреки недостатъците си фантастите от английската „нова вълна“ допринасят за разширяването на тематиката, обсега, привличайки читатели дори извън почитателите на научната фантастика. Тяхното влияние се разпростира и отвъд Атлантика, намира последователи сред американските фантасти, много от които нарочно идват да творят в Англия.