Пътят на английската фантастика

Но може би най-интересен в това отношение е Иразмъс Дарвин (1731–1802), дядо на знаменития естествоизпитател Чарлз Дарвин. Лекар по професия, съвременник на енциклопедистите, той бил всестранно начетен и надарен човек, дори своеобразен изобретател, пълен с нови идеи, които изразявал в поетична форма като прорицател. Днес Иразмъс Дарвин е забравен от своите сънародници като учен и поет, но в поемата си „Храмът на природата“ се изявява като футуролог — описва „говореща машина“, ракетен двигател, захранван с кислород и водород, предрича свръхнаселеността и подводниците.

Навлизането на науката в литературата по това време е напълно закономерно. Втората половина на XVIII век е преломен исторически период — началото на промишлената революция, епоха на коренни политически и социални промени. В резултат на тях човешкият дух получава по-широк простор за творчество. Именно в този нов културно-социален климат в западния свят се появява научната фантастика в днешния смисъл на думата — „със сдържано богохулен оттенък, който се е запазил и досега“, както отбелязва видният съвременен английски фантаст Брайън Олдис, автор на „История на научната фантастика“.1

Според Олдис научната фантастика води началото си от така наречения готически роман, процъфтявал в Англия в края на XVIII и началото на XIX век. Представляващ част от романтичното движение в литературата, този роман набляга на „далечното“, „неземното“, тайнственото, страшното. Типичен пример е излезлият през 1818 г. изпод перото на една жена — Мери Уолстоункрафт Шели (1797–1851), роман — „Франкенщайн, или Съвременният Прометей“.

Мери Шели е втората жена на английския поет, революционен романтик, Пърси Биш Шели (1792–1822). Тя започва да пише своя роман, преди да е станала на 19 години — през 1816 г., когато се преселва с мъжа си в Швейцария, и го завършва преди двадесетата си година. По това време се появяват параходите, парните локомотиви, правят се опити с електричество. „Толкова много е направено — възкликва нейният главен герой Франкенщайн, — но аз ще постигна повече, много повече!“ Франкенщайн е учен, който използува части от човешки трупове, за да създаде същество — предтеча на киборгите на съвременните фантасти. Новото, съвременното тук е, че като учен Франкенщайн обръща гръб на алхимията и миналото и се насочва към науката и бъдещето. Романът се основава на почти революционната за времето идея, че бог стои далеч от сътворението, ето защо човекът е свободен сам да създава свой живот и свой свят. Така ученият поема ролята на всевишния, създател. В романа „Франкенщайн“ е залегнала не само научната, но и фаустовската тема: Франкенщайн успешно „замества бога“, но в резултат от човешката злоба и невежество неговото творение е нещастно и завършва трагично. Тук се проявява двойствеността на човека: природата го е надарила с любознание, което обаче му носи и успехи, и злочестини. В това отношение Франкенщайн е предшественик едновременно и на „Островът на доктор Моро“ на Хърбърт Уелс, и на „Доктор Джекил и мистър Хайд“ на Робърт Луи Стивънсън.