Пътят на английската фантастика

Първата му книга — „Машината на времето“ — излиза в 1895 г., когато е почти 30-годишен. Чрез нея, а и с някои по-късни свои произведения той пръв измежду писателите използува перспективите на еволюцията, за да гледа и назад, и напред, пръв навлиза толкова далеч в миналото и в бъдещето. Неговата „машина“ служи не само за пътуване във времето, но и за социална критика. А във „Война на световете“ (1897), в която за пръв път в литературата се описва нашествие на извънземни същества — марсианци, Уелс всъщност казва на своите сънародници, увлечени по това време в колониални завоевания: „Гледайте какво е да си първобитно племе, което една западна нация идва да цивилизова с картечници!“ В „Невидимият“ и „Островът на доктор Моро“ поуката е, че научните познания не бива да се използуват за себични цели, а да бъдат от полза за цялото човечество. Всъщност доктор Моро, който превръща човеци в животни, е символ на бога-творец, а според викторианската етика това представяне на Твореца като причинител на зло е богохулство от страна на автора.

Изобщо Хърбърт Уелс създаде на научната фантастика популярност и отлика от другите литературни жанрове — качества, които тя никога оттогава не е загубила. Може би с право Брайън Олдис го нарича „Шекспир на научната фантастика“.

В края на XIX век всяка седмица се появяват нови, по-евтини вестници и списания (тогава се раждат много от най-големите вестници), нови издателства, чиято грижа е да задоволят нуждите на милионите читатели. Между другото тези издания започват да печатат и фантастика. Характерно за писателите фантасти между 90-те години на миналия век и 20-те години на сегашния е, че те са изразители на „ескейпизма“ — бягството от действителността, от клаустрофобската градска култура (това течение съществува и днес в западната фантастика). Потиснатият от всекидневните си проблеми читател в западния свят търси забрава и самоотъждествяване в смели и благородни герои, грандиозни подвизи, невероятни приключения.

През този период списанията „Пирсънс магазин“ и „Пирсънс уийкли“ отделят най-много място на научната фантастика. През 30-те години в Англия се появяват вече и специализирани периодични издания за научна фантастика. Първото е „Скупс“, което обаче излиза само през 1934 г. В 1937 г. се появява „Тейлз ъв Уъндър“ („Чудни разкази“), най-забележителното от първите английски научнофантастични списания, което спира в 1942 г. поради военновременния недостиг на хартия. През 1938–1939 г. излиза „Фантазия“. Чрез тези издания започва да се развива по-широко късата форма — разказът и новелата. Но сериозната, аналитичната, философски задълбочената научна фантастика се печата извън специализираните списания, докато самите тези списания се пълнят с лековато фантастично четиво в приключенски дух.