Пътят на английската фантастика
- Автор: Миндов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на английската фантастика». Краткое содержание книги:
През викторианската епоха, до към края на XIX век, в английската научна фантастика няма развитие и що-годе съществен напредък. Фантастичните произведения са предимно в духа на утопията и гадаенето на бъдещето, както преди Шели. Може да се говори дори за известно връщане назад. Все пак заслужава да се отбележат някои автори и произведения.
Особен интерес представлява, разбира се, безсмъртната „Алиса в страната на чудесата“ (1865), в която главната героиня Алиса се пренася в други измерения и преживява най-невероятни приключения. Това е фактически фантазия за възрастни, която авторът Луис Карол представя като детска книга. Тук, по примера на Суифт, има дълбок символизъм и остра сатира.
Известният на юношите автор на „Островът на съкровищата“ Робърт Луи Стивънсън също дава своя принос към научната фантастика с повестта си „Странната история на доктор Джекил и мистър Хайд“ (1886), в която по подобие на Франкенщайн главен герой е лекар, откривател на екстракт, с помощта на който се проявява лошата страна на човешкия характер.
Към края на XIX век вече се забелязва процъфтяване на фантастиката изобщо и на научната фантастика в частност, развиват се много от нейните теми.
Именно през този период блясва най-яркото светило на английската фантастика, което очертава по-нататъшния й възходящ път — Хърбърт Джордж Уелс (1866–1946). В неговото творчество науката, утопията и прогностиката са здраво споени във формата, която днешните читатели признават като безспорна научна фантастика. Започвайки от 90-те години на миналия век, той е направил повече от всеки друг писател за оформянето на жанра в съвременния му вид.
Първата му книга — „Машината на времето“ — излиза в 1895 г., когато е почти 30-годишен. Чрез нея, а и с някои по-късни свои произведения той пръв измежду писателите използува перспективите на еволюцията, за да гледа и назад, и напред, пръв навлиза толкова далеч в миналото и в бъдещето. Неговата „машина“ служи не само за пътуване във времето, но и за социална критика. А във „Война на световете“ (1897), в която за пръв път в литературата се описва нашествие на извънземни същества — марсианци, Уелс всъщност казва на своите сънародници, увлечени по това време в колониални завоевания: „Гледайте какво е да си първобитно племе, което една западна нация идва да цивилизова с картечници!“ В „Невидимият“ и „Островът на доктор Моро“ поуката е, че научните познания не бива да се използуват за себични цели, а да бъдат от полза за цялото човечество. Всъщност доктор Моро, който превръща човеци в животни, е символ на бога-творец, а според викторианската етика това представяне на Твореца като причинител на зло е богохулство от страна на автора.
Изобщо Хърбърт Уелс създаде на научната фантастика популярност и отлика от другите литературни жанрове — качества, които тя никога оттогава не е загубила. Може би с право Брайън Олдис го нарича „Шекспир на научната фантастика“.
В края на XIX век всяка седмица се появяват нови, по-евтини вестници и списания (тогава се раждат много от най-големите вестници), нови издателства, чиято грижа е да задоволят нуждите на милионите читатели. Между другото тези издания започват да печатат и фантастика. Характерно за писателите фантасти между 90-те години на миналия век и 20-те години на сегашния е, че те са изразители на „ескейпизма“ — бягството от действителността, от клаустрофобската градска култура (това течение съществува и днес в западната фантастика). Потиснатият от всекидневните си проблеми читател в западния свят търси забрава и самоотъждествяване в смели и благородни герои, грандиозни подвизи, невероятни приключения.
През този период списанията „Пирсънс магазин“ и „Пирсънс уийкли“ отделят най-много място на научната фантастика. През 30-те години в Англия се появяват вече и специализирани периодични издания за научна фантастика. Първото е „Скупс“, което обаче излиза само през 1934 г. В 1937 г. се появява „Тейлз ъв Уъндър“ („Чудни разкази“), най-забележителното от първите английски научнофантастични списания, което спира в 1942 г. поради военновременния недостиг на хартия. През 1938–1939 г. излиза „Фантазия“. Чрез тези издания започва да се развива по-широко късата форма — разказът и новелата. Но сериозната, аналитичната, философски задълбочената научна фантастика се печата извън специализираните списания, докато самите тези списания се пълнят с лековато фантастично четиво в приключенски дух.