Краят на Атлантида
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Краят на Атлантида». Краткое содержание книги:
— Домарис, нищо не съм направила! — изплака веднага малката, хвърли се към сестра си и обви шията и с ръце. — Нищо лошо не съм направила! — детето вече ридаеше истерично.
— Деорис! Стига, сестричке — каза Домарис с укор, отдръпна се от отчаяно вкопчилите си в нея детски ръце и продължи — Прости ми, майко, пак ли е забъркала някаква каша? Мълчи, Деорис; не питам теб.
— Тя е устата, опърничава, нетърпелива, не приема да я поправят и изобщо е непоносима — каза Майка Лидара. — Дава лош пример на останалите ученици, и подстрекава и останалите да вилнеят из спалните помещения. Неприятно ми е да я наказвам, но…
— Когато става дума за Деорис, наказанията само влошават положението — каза спокойно Домарис. — Не трябва никога да бъдеш сурова към нея. — Тя притисна Деорис към себе си, приглаждайки разпилените й къдрици. Самата тя така добре успяваше с обич да постигне всичко, което пожелаеше, от малката, че се дразнеше от строгостта на Майка Лидара.
— Докато Деорис посещава училището за писари — отвърна Майката спокойно, но категорично — с нея ще се отнасяме както с всички останали ученици. Тя ще бъде наказвана за провинения, за които биват наказвани и останалите. Но ако не положи поне малко усилие да се държи като другите, надали ще остане дълго тук.
Домарис повдигна тънките си вежди.
— Разбирам… Тъкмо идвам тук с поръчение от господаря Раджаста. Той има нужда от писар за един новопристигнал гост, а Деорис би могла да се справи с тази задачата. Тя явно се чувства нещастна в училището, а и ти надали държиш да остане тук. Нека отиде да работи за този човек.
Домарис хвърля поглед към тъмнокосата глава, сега притисната плътно към рамото й — Деорис вдигна очи и отправи към сестра се поглед, изпълнен с възторжено възхищение Домарис винаги успявате да поправи нещата!
Майка Лидара се намръщи, но дълбоко в себе си изпита облекчение Деорис представлявате проблем, с който ограничените й способности не позволяваха да се справи, а фактът, че това разглезено дете бе дъщеря на Талканон, допълнително усложнявате положението. Теоретично Деорис бе поставена наравно с другите ученици, но дъщерята на Върховния управител не можеше да бъде наказвана и принуждавана като децата на обикновените жреци.
— Да бъде, както ти казваш, Дъще на светлината — отвърна сухо Майката на писарите, — но ти трябва да се погрижиш Деорис да не занемарява обучението си!
— Бъди спокойна, няма да допусна да не получи необходимото образование — каза хладно Домарис.
Докато напускаха ниската, широка сграда, та оглеждаше намръщено Деорис. През последните месеци почти не бе виждала сестра си; когато Раджаста избра Домарис за своя лична възпитаница, Деорис бе изпратена в училището за писари — но до този момент двете сестри бяха неразделни, въпреки че осемте години разлика между двете караха близостта им да напомня по-скоро обичта между майка и дъщеря, отколкото между сестри. Сега Домарис веднага долови някаква промяна у сестра си и това я обезпокои. Тя познаваше Деорис като жизнено, но послушно дете. Какво й бяха сторили, та се бе превърнала в нацупена малка бунтарка? Във внезапен пристъп на гняв Домарис реши да поговори с Талканон и да измоли разрешението му и занапред тя да се занимава с възпитанието на Деорис.
— Наистина ли мога да остана с теб?
— Аз самата не нога да ти обещая нищо, но ще видя какво може да се направи — усмихна се Домарис. — Това ли искащ?
— О, да! — и Деорис отново се притисна към сестра си, така бурно, че тревожни бръчки се вдълбаха в челото на Домарис. Наистина, какво бяха направили с детето?
Освобождавайки се отново от ръцете на сестра си. Домарис я упрекна меко:
— Спокойно, спокойно, сестричке.
После двете се отправиха към Дома на Дванадесетте.
3.
Домарис бе една от Дванадесетте: шест млади жени и шестима млади мъже, които бивака избирани на всеки три години от дъщерите и синовете на жреците — заради физическото им съвършенство, красотата им и заради определени дарби, който допускаха уподобяването им на люде от жреческата каста в Древната прародина. Когато избраниците достигнеха зрелост, трябваше да живеят три години в Дома на Дванадесетте. През това време те изучаваха основно древното познание на жреческата каста и се готвена да служат на боговете и на своя народ. Казваха, че ако по злощастно стечеше на обстоятелствата изгинат всички жреци и останат само Дванадесетте, цялата мъдрост на Храма би могла да бъде възстановена от тях. В края на трите години всеки от младите мъже вземаше своята избраница от шестте млади шестте млади жени за съпруга. Тези шест млади двойки бяха подбирани така внимателно, че извънредно рядко се случваше някое от децата на Дванадесетте да не постигне до най-висшите стъпала в жреческата йерархия.