Трошача
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Трошача #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трошача». Краткое содержание книги:
Княгинята казва на Архан, че ще има дете. Князът поканва на веселбата първият срещнат от улицата — гадателката Веста, млада, красива жена с дълга черна коса, наметната с дрипаво наметало. Тя му предсказва, че страната ще запустее, градът ще бъде разрушен, а детето му няма да се роди. Торк иска да я съсече с меча си, но Архан не му позволява. Той й дава няколко жълтици и я пуска да си върви. Завалява проливен дъжд. Веста остава в конюшната на двореца при коняра. На сутринта си отива, но му казва да държи няколко коня постоянно оседлани.
Рано сутринта разтревоженият княз праща войници и каменоделци да разрушат Трошача, но е вече късно. Каменният великан, гол и бос, само с набедрена превръзка, премазва пратениците на княза по пътя към крепостта. Главата и раменете на великана стърчат над крепостната стена. Князът и Торк се втурват към крепостната стена да се бият с Трошача. Напразни са опитите на защитниците да го спрат с мечове, копия и стрели. Трошача събаря с каменния си боздуган крепостната стена, а после с юмруци и ритници разрушава целия град. Торк и князът успяват веднъж да го омотаят с въжетата и да го съборят, но сляпата разрушителна сила продължава да вилнее, при което откъсва ръката на Торк.
Князът се връща в двореца и едва успява да изтръгне княгинята от лапите на Трошача. Идва Веста. Тя помага на княгинята. Групата прекарва деня в подземията на двореца, а през нощта с конете, доведени от коняра, напуска града. По пътя княгинята умира, но Веста казва на княза, че ще има син.
Групата на княза стига в гората, където живее племето на горските ловци. Князът се оженва за Ида, дъщерята на вожда Берил, която му ражда син. Архан тайно построява метателни машини и се връща при езерото. Групата дразни великана. Той се събужда и тръгва срещу нарушителите на покоя му. Архан успява да докосне колената му с вълшебна течност. Трошача губи равновесие върху трупите, които се търкулват под краката му, полита по стръмнината и пада в езерото. Само главата с тъпото му чело остава над водата.
Архан довежда своето семейство във владенията си и започва да възстановява града.
Отиваш на 143.
21
Срещу теб изскача огромно космато чудовище. Никога през своя живот не си виждал такова чудо — козината му е мечешка, зъбите — глигански, а рогата — като на бик. И бяга с бързината на галопиращ кон.
Звярът търчи към теб с все сили. Ревът му оглася пропастта. Лъхва те миризмата на неговата козина.
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 170.
От 7 до 12 — отиваш на 58.
22
Привечер се връщаш в двореца. Сваляш Торк от коня и го отнасяш на ръце в подземието, където Веста се грижи за княгинята. На пода има кана с вода. От едно малко прозорче в подземието прониква слаба светлина.
Оставяш стария воин на пода. Веста сваля окървавената превръзка, промива раната с вода и с парче от роклята си превързва раната на Торк.
— Да се махаме оттук! — казваш като на себе си.
— Преди това трябва да направиш нещо много важно.
Веста те хваща за ръка и те повежда по коридорите на подземието. Стигате до стая, която ти самият не познаваш. Що за жена е тая Веста!
— Тук има много вълшебни предмети.
Оглеждаш се и виждаш по рафтовете и пода някои неща, на които никога не би обърнал внимание.
— Ние се изправяме пред лицето на един смъртен враг — продължава Веста, — затова ще ти разкажа накратко
Правило първо: ЖИВОТ.
Съдбата те е дарила с дълголетие. В опасностите, през които ще минеш, живота ти ще виси на косъм и тоя косъм ще бъде доста здрав. Ако попаднеш в клопка и загинеш, играта завършва и трябва да започнеш от 1.
Правило второ: СИЛА.
Твоята сила е в ума ти. Гордей се с нея, но я използвай разумно!
Правило трето: БИТКИ.
Преди да влезеш в бой прецени силата и слабостта на противника си. Първият удар е много важен. Не бързай да се биеш с всеки по всяко време. Понякога една малка хитрост струва повече от цяла армия.
Правило четвърто: ВЪЛШЕБНИ ДАРОВЕ И ПРЕДМЕТИ.
Това са:
1. Вода-каменарка, разяждаща камъка.
2. Билка, спасяваща един човешки живот.
3. Лек против треска.
4. Кесия с жълтици.
5. Най-острият нож.
6. Меч за гигантска змия.
7. Конски косъм.
8. Противоотрова.
9. Вълшебен шлем, който те прави невидим.
10. Рушвет за дребен посредник.
11. Рушвет за среден посредник.
12. Ябълка.
13. Парче счупено огледало.
14. Въже с кука.
15. Суха храна за великани.
16. Малък факел.
Бързаш да вземеш предметите, които могат да ти потрябват.
— Запиши ги в дневника — казва ти Веста. — Това ще ти послужи по-нататък. Ще ти се наложи да се биеш с опасни врагове. Винаги трябва да знаеш какви вълшебни дарове и предмети имаш. В чантата можеш да сложиш само 10 от всички вълшебни предмети, затова помисли внимателно какво да вземеш.
Дълго се въртиш из стаичката със странните предмети. Вълшебствата са били под носа ти, а ти никога не си ги забелязвал!
— А сега да вървим! — казва Веста, след като си направил избора си. — Конете ни чакат.
В подземието идва конярят Зияд. Той взема на ръце Торк, а ти грабваш княгинята. Тя е потънала в пот, цялото й тяло се тресе. Всички излизате от подземието.
Торк отваря очи. Качвате го на коня. Той се сърди.
— Оставете ме! Мога и сам!
Под прикритието на нощта напускате града през полуразрушената Северна порта. Обръщаш се назад и очите ти се изпълват със сълзи. Част от предсказанието на Веста се сбъдна!
Как ще се бориш за живота на княгинята?
Ще потърсиш лекар — прехвърли се на 157.
Ще използваш билка, спасяваща един човешки живот — попадаш на 204.
Ще приемеш съдбата такава, каквато е — мини на 79.
23
Още две мълнии блясват една след друга. Първата оформя могъщия гръден кош на един великан, а втората изсича в камъка двете му ръце: едната — отпусната край тялото му и потопена в езерната вода, другата — сгъната в лакътя, стиснала огромен каменен боздуган, опрян с дръжката на могъщото му рамо.
— Не може да бъде! — мърмори стария войн. — Не може да бъде!
Лицето на Торк посърва, но миг след това той е отново това, което е бил — безстрашен, несломим войн, готов да влезе в пъкала за княза и родината.
— Какво има? — питаш го ти.
Стана наистина нещо странно и тайнствено: мълнията издяла като с длето скалата. И сега този каменен великан, потопен до кръста в езерото, стърчи над водата гол и заплашителен. Кой и защо го е създал? Случайност, казваш си.
Нищо не може да помрачи радостта ти от живота. И все пак предпазливостта никога не е излишна за един владетел.