Трошача
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Трошача #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трошача». Краткое содержание книги:
Княгинята казва на Архан, че ще има дете. Князът поканва на веселбата първият срещнат от улицата — гадателката Веста, млада, красива жена с дълга черна коса, наметната с дрипаво наметало. Тя му предсказва, че страната ще запустее, градът ще бъде разрушен, а детето му няма да се роди. Торк иска да я съсече с меча си, но Архан не му позволява. Той й дава няколко жълтици и я пуска да си върви. Завалява проливен дъжд. Веста остава в конюшната на двореца при коняра. На сутринта си отива, но му казва да държи няколко коня постоянно оседлани.
Рано сутринта разтревоженият княз праща войници и каменоделци да разрушат Трошача, но е вече късно. Каменният великан, гол и бос, само с набедрена превръзка, премазва пратениците на княза по пътя към крепостта. Главата и раменете на великана стърчат над крепостната стена. Князът и Торк се втурват към крепостната стена да се бият с Трошача. Напразни са опитите на защитниците да го спрат с мечове, копия и стрели. Трошача събаря с каменния си боздуган крепостната стена, а после с юмруци и ритници разрушава целия град. Торк и князът успяват веднъж да го омотаят с въжетата и да го съборят, но сляпата разрушителна сила продължава да вилнее, при което откъсва ръката на Торк.
Князът се връща в двореца и едва успява да изтръгне княгинята от лапите на Трошача. Идва Веста. Тя помага на княгинята. Групата прекарва деня в подземията на двореца, а през нощта с конете, доведени от коняра, напуска града. По пътя княгинята умира, но Веста казва на княза, че ще има син.
Групата на княза стига в гората, където живее племето на горските ловци. Князът се оженва за Ида, дъщерята на вожда Берил, която му ражда син. Архан тайно построява метателни машини и се връща при езерото. Групата дразни великана. Той се събужда и тръгва срещу нарушителите на покоя му. Архан успява да докосне колената му с вълшебна течност. Трошача губи равновесие върху трупите, които се търкулват под краката му, полита по стръмнината и пада в езерото. Само главата с тъпото му чело остава над водата.
Архан довежда своето семейство във владенията си и започва да възстановява града.
— У-ха! — казва Трошача. Сигурно му е харесало.
Мини на 138.
56
Преди обед влизате в гората. След огненото слънце на пустинята лесът с неговите сенки и влажния полумрак ви се струва най-прекрасното кътче на земята.
Откривате един поток и се окъпвате в него. След почивката продължавате пътя си из гората. Опитвате се да стигнете до река Хана, но на няколко пъти загубвате посоката. А може би просто не сте си починали достатъчно от изтощителния път през пясъците и скалите на пустинята?
До теб Веста мърмори нещо. Ще й обърнеш ли внимание?
Да — мини на 266.
Не — отиваш на 217.
57
След малко пътеката започва да се стеснява. Вдясно от вас се издига стръмен скалист склон, а отляво се спуска надолу сипей. Мястото тук е много опасно, особено нощем.
Слизате от конете и продължавате напред, като ги водите за поводите. Трябва да минете теснината колкото може по-внимателно. Още няколко крачки — и ще излезете на широкия път.
Един камък пропада под краката ти. Въпреки усилията ти не успяваш да се задържиш и падаш по склона.
— Торк! — Викът ти раздира мрака. — Торк, къде си?
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 202.
От 7 до 12 — попадаш на 189.
58
Отскачаш встрани. Огромният звяр профучава край теб без да те нарани. Докосва те само меката му козина. Мечът вече е в твоята десница, мисълта ти работи трескаво. Няма да е лесно срещу този звяр. По-добре да използваш хитрост.
Звярът се обръща и пак тича към теб. В този миг забелязваш огромен камък на една височина. Ако успееш да стигнеш до него, може би ще се сравиш със звяра.
Изкачваш се на височината, следван по петите от звяра. Хващаш камъка и напрягаш всички сили. Камъкът се залюлява, накланя се и се търкулва срещу звяра. Втурваш се след него.
Звярът прави опит да избегне сблъсъка, но не успява. Чува се удар и трясък от строшени кости. Звярът надава оглушителен рев. Забиваш меча си под лопатката на чудовището. Тялото му потреперва. Звярът е мъртъв!
Ще му отсечеш ли главата?
Да — мини на 171.
Не — прехвърли се на 86.
59
Зад гребена на високата планинска верига изгрява луната. Сега пътуването ви става малко по-приятно. Дали ще бъде и по-безопасно, трудно е да се каже. Четирима въоръжени мъже са голяма сила, но и нощта винаги крие своите изненади.
Пътят към езерото, който отначало беше много стръмен, сега става почти равен. По този път можеш да препускаш със затворени очи.
Насочвате конете към езерото, където над водата се издига каменният великан. Главата му е обърната към теб, очите, бели и незрящи, придават на примитивните му черти вид на непознато приказно същество, изпълняващо волята на боговете. Една сляпа сила, която може да отприщи своите разрушителни сили в началото на пролетта.
Фигурата на каменния великан има магическо влияние върху теб. Докато яздиш към езерото, очите ти не са откъсват от това творение на бурята, изваяно със силата на три мълнии.
Какво ще направиш срещу магическата сила на великана?
Ще спреш да го разглеждаш — мини на 268.
Ще продължиш пътя си — попадаш на 104.
60
Яхваш коня, който ти подава един от войниците, и с най-голяма бързина излизаш на десетина метра пред каменния великан. Сега той трябва да те забележи и да те подгони.
Най-подир опомнилият се великан те забелязва. Трошача прави крачка напред. Чува се пращене и въжетата се скъсват, но вече са направили своето. Великанът рухва на земята с цялата си огромна маса.
Десетина воини, пеши и конни, се хвърлят от всички страни срещу него. Върху главата, краката и тялото му се изсипват безброй удари с пики, алебарди и мечове. Ако беше същество от плът и кръв, отдавна да беше издъхнало!
В тоя миг забелязваш как Торк нанася с цялата си сила удар с копие в носа на Трошача.
Прехвърли се на 132.
61
Бъркаш в чантата и изваждаш от кесията шепа златни монети. Оглеждаш се. Наоколо не виждаш сандък или каса, в която се събира данъка.
— Къде да сложа парите? — питаш змията.
— Пусни ги в устата ми — казва гадното влечуго. Устата му се отваря като огромна торба. Преодоляваш отвращението си към змията и пускаш в гърлото й четирите жълтици. Останалите връщаш в кесията си.