Трошача
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Трошача #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трошача». Краткое содержание книги:
Княгинята казва на Архан, че ще има дете. Князът поканва на веселбата първият срещнат от улицата — гадателката Веста, млада, красива жена с дълга черна коса, наметната с дрипаво наметало. Тя му предсказва, че страната ще запустее, градът ще бъде разрушен, а детето му няма да се роди. Торк иска да я съсече с меча си, но Архан не му позволява. Той й дава няколко жълтици и я пуска да си върви. Завалява проливен дъжд. Веста остава в конюшната на двореца при коняра. На сутринта си отива, но му казва да държи няколко коня постоянно оседлани.
Рано сутринта разтревоженият княз праща войници и каменоделци да разрушат Трошача, но е вече късно. Каменният великан, гол и бос, само с набедрена превръзка, премазва пратениците на княза по пътя към крепостта. Главата и раменете на великана стърчат над крепостната стена. Князът и Торк се втурват към крепостната стена да се бият с Трошача. Напразни са опитите на защитниците да го спрат с мечове, копия и стрели. Трошача събаря с каменния си боздуган крепостната стена, а после с юмруци и ритници разрушава целия град. Торк и князът успяват веднъж да го омотаят с въжетата и да го съборят, но сляпата разрушителна сила продължава да вилнее, при което откъсва ръката на Торк.
Князът се връща в двореца и едва успява да изтръгне княгинята от лапите на Трошача. Идва Веста. Тя помага на княгинята. Групата прекарва деня в подземията на двореца, а през нощта с конете, доведени от коняра, напуска града. По пътя княгинята умира, но Веста казва на княза, че ще има син.
Групата на княза стига в гората, където живее племето на горските ловци. Князът се оженва за Ида, дъщерята на вожда Берил, която му ражда син. Архан тайно построява метателни машини и се връща при езерото. Групата дразни великана. Той се събужда и тръгва срещу нарушителите на покоя му. Архан успява да докосне колената му с вълшебна течност. Трошача губи равновесие върху трупите, които се търкулват под краката му, полита по стръмнината и пада в езерото. Само главата с тъпото му чело остава над водата.
Архан довежда своето семейство във владенията си и започва да възстановява града.
Ако имаш рушвет за дребен посредник, мини на 257.
Ако имаш рушвет за среден посредник, отиваш на 264.
Без рушвет попадаш на 31.
13
Към теб се спускат двама слуги.
— Защо княгинята не ме чака? — питаш ги.
Те изглеждат смутени. Може би не знаят отговора.
След малко по стълбата слиза камериерката на княгинята.
— Нейно височество е неразположена, княже — казва тя с дълбок поклон.
— Кажи й да дойде и да ме посрещне — заповядваш ти.
Мини на 75.
14
В душата ти се надига отдавна очакваната радост. Трошача, тази каменна грамада, подскача по огромните трупи, които се търкалят надолу по склона, и се мъчи да запази равновесие. Сега той не изглежда така страшен, той е по-скоро жалък въпреки огромната си сила, въпреки разтрепераната земя. Великанът прави опити да се задържи прав, опитва се да стъпи на здрава земя, ала трупите се търкалят и търкалят надолу, сякаш нямат край, а каменната му снага е толкова непохватна за такива упражнения, че колос като него дълго няма да издържи в това положение.
В очите на Трошача трепва недоумение: какво правят с мен тези нищожни човечета?
Даваш знак на ловците да заредят катапултите. Мини на 153.
15
Трошача спира и от височината на своя поглед оглежда стореното до тук. А то не е малко. Почти половината град до двореца вече е превърната в развалини. Лицето на каменния великан подсказва, че той е доволен от труда си, но не съвсем. Ще му се нещо по-тънко, по-майсторско, нещо по-така.
Най-сетне погледът му спира върху източната кула на двореца. Лицето му подсказва, че е измислил нещо. С неочаквана пъргавина Трошача прави две крачки напред. Главата му удря светкавично стената. Прекършена в средата, източната кула рухва сред прах и дим във вътрешния двор на палата.
— Ур-ри-ку-у-у! — надава бойния си вик великанът.
Отиваш на 146.
16
Погребваш Торк край езерото и с групата на ловците се връщаш в гората. Хората от племето ви посрещат с радост.
— Ти си човек на честта, Архан — приветства те вождът Берил. — Каза, че ще върнеш хората ми невредими и изпълни обещанието си.
— Да, но не опазих своите — тъжно отговаряш ти.
Вземаш семейството си, Веста и коняра и се връщаш в опустошения Илир. Мини на 269.
17
Вече половин час вървите през гората, без да проговори някой. Лицата на ловците са спокойни, в действията им няма припряност, те се чувстват стопани на тази вековна гора.
— Ще ми кажете ли къде отиваме? — питаш ги ти.
— При вожда Берил, нашия най-голям брат.
Що за човек е тоя Берил? Надяваш се, че скоро ще го видиш и всичко ще се изясни.
Мини на 134.
18
Подскачаш нагоре и се хващаш за клона на дървото. Глиганът минава под теб. Той прави кръг и се връща, но не вижда нищо.
— Твоят господар избяга — грухти глиганът. — Сега ще ти разпоря корема.
Глиганът се обръща към старият воин. Той стои неподвижно и не може да помръдне дори малкия си пръст. Скачаш на земята. Глиганът се обръща. Изваждаш меча си и го забиваш в шията на звяра. Той започва да хърка, от устата му потича кървава пяна. После пада като покосен на земята.
Влизаш в пещерата с Торк. Тя е празна.
Ще погледнеш ли към Торк? Да — мини на 234.
Не — попадаш на 121.
19
— Не ме е страх от никого, Торк — казваш на стария воин. Думите ти звучат уверено в нощта. Тук никой не би посмял да вдигне ръка срещу теб.
— Зная, княже.
— И все пак да вървим!
Старият воин те разбира. Предпазливостта е едно от най-ценните качества на мъдрите владетели и се цени наравно с храбростта.
— Ще вземем ли хора с нас? — пита Торк.
— Трима души. С пълно въоръжение.
След малко петима конника излизат в галоп от южната пората. Първият от тях си ти, княз Архан.
В този миг изгрява луната.
Мини на 133.
20
При вида на великана пред очите ти изплува лицето на княгинята. Въпреки радостта от очакването на твоя наследник лицето й е бледо и изпито. Може би тя е предчувствала опасността, която виси над нея и над цялото княжество.
Отначало ликът на княгинята те размеква. Чувстваш необикновена слабост в тялото си, сякаш не си глава на богата държава, а просяк, подложил шапка за милостиня.
Ала моментната слабост изчезва веднага. Волята ти надделява над всичко, което стана от предишната вечер до сега. Отново ставаш такъв, какъвто си бил винаги — бърз, смел, решителен.