Онова старо куче, което лежи в прахта
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Онова старо куче, което лежи в прахта». Краткое содержание книги:
Все още със закачена за халката усмивка, дребната женица стъпи в триците, вдигна ръце, освободи въжето и размаха двата ярки флага към обезумялата публика.
Освободена от бремето на петдесетина килограма яки мускули, палатката въздъхна. През многобройните дупки в сиво-кафеникавия брезент видях хиляди празнично блещукащи звезди. Циркът щеше да оцелее още един ден.
Следвани от бурни аплодисменти, Усмивката и дребната й собственичка тичешком обиколиха арената и изчезнаха.
А сега: финалът.
Сцена, която щяла да ни убие, да смрази душите ни, да ни подлуди със своята красота, ужас, тежест, сила и въображение!
Поне така каза директорът по високоговорителя!
Той размаха своя тромпет. Оркестърът изрази чувствата си с триумфален марш.
Сред оглушителни пистолетни изстрели на арената скочи укротителят на лъвове.
Носеше гамаши и бял шлем на африкански ловец.
Той изплющя с черен камшик. После стреля с пистолет, за да ни събуди. Въздухът се изпълни с невероятна миризма.
Но под сянката на белия му шлем и зад яростните му мустаци аз видях лицето на билетопродавача и очите на цирковия директор.
Още един изстрел. Бам!
До този момент останала скрита под пъстър брезент в дъното на палатката, кръглата звероукротителска клетка най-после блесна пред погледите ни.
Сценичните работници домъкнаха сандък, в който усетихме миризмата на един-единствен лъв. Мъжете го избутаха до отсрещния край на клетката. Вратите му бяха отворени. Звероукротителят скочи зад мрежата, затвори вратата и стреля с пистолет към отворения сандък на лъва.
— Лео! Andale! — извика той.
Публиката се наведе напред.
Но… нямаше никакъв Лео.
Той спеше някъде в малкия сандък.
— Лео! Vamanos! Andale! Presto! — Звероукротителят ръгна с бича си в сандъка все едно че въртеше шиш с месо.
Появи се пухкава жълта грива, придружена от раздразнено мърморене.
— Ха! — Беше ред на пистолета да изгърми в ухото на глухия стар лъв.
Последва съвсем задоволителен рев.
Публиката просия и се облегна назад.
Лъвът внезапно се появи на вратата на сандъка и запремигва под ярката светлина. Това бе…
Най-старият лъв, който съм виждал.
Бяха го взели от ферма за престарели животни в дъблинския зоопарк в мрачен декемврийски ден. Муцуната му беше толкова сбръчкана, че приличаше на строшен прозорец, а козината му изглеждаше като старо злато, оставено под дъждовете толкова дълго, че сякаш започваше да се отмива.
Лъвът имаше нужда от очила, както можехме да се досетим по яростното му премигване и примижаване. Някои от зъбите му бяха опадали в сутрешната му каша. Ребрата му се брояха под краставата му козина, която имаше вид на изтривалка, тъпкана от милиард звероукротители.
В него вече нямаше никаква жестокост. Можеше да се направи само едно. Да стрелят в лявата му ноздра — бам!
— Лео.
„Рев!“ — каза лъвът. „Ау!“ — каза публиката. Барабанът завибрира.
Лъвът пристъпи напред. Звероукротителят пристъпи напред. Напрежение!
И после ужас…
Лъвът отвори уста и се прозя.
После още по-голям ужас…
Момченце на не повече от три годинки някак си се отскубна от ръката на майка си, напусна елитната маса край арената и заприпка по триците към чудовищната желязна клетка. Викове изпълниха палатката: Не, не! Но преди някой да успее да помръдне, момченцето със смях се хвърли напред и стисна с ръчички решетките.
— Не! — ахнаха всички.
Нещо още по-ужасно: то разтърси не само две решетки, а цялата клетка.
Със съвсем леко движение на розово-кафявите си юмручета момченцето заплашваше да я събори!
„Не!“ — беззвучно извика публиката и се наведе напред, като му правеше знаци с пръсти и вежди.
Вдигнал пистолета и бича си, звероукротителят се потеше и чакаше.
Лъвът издиша през беззъбата си уста и затвори очи.
Момченцето за последен път разтърси решетките.
И точно в този момент баща му се втурна, грабна го под мишница и се върна на най-близката официална маса.
Бам! Публиката въздъхна, облекчено се отпусна, лъвът изрева, затича се в кръг след собствената си опашка, скочи върху един олющен пиедестал и се изправи на задни крака.
Клетката бе престанала да се тресе.
Бам! Звероукротителят стреля в огромното слънчевожълто лице. Лъвът нададе вик на истинска болка и скочи! Укротителят се втурна да бяга. Звярът се затича след него. Мъжът стигна до вратата на клетката, следван по петите от лъва. Публиката запищя. Звероукротителят широко отвори вратата, завъртя се, стреля, бам, бам, после щрак, и вратата се заключи. Той си смъкна перуката, запрати пистолета на земята, изплющя с бича и се усмихна така, сякаш искаше да погълне всички ни!