Елитът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712084
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Елитът». Краткое содержание книги:
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов — Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече…
— Да чуя сега: наистина ли нямаш никакви други планове за сватбата, или просто не искаше да ги казваш пред всички? — попита Марли.
— Наистина нямам — уверих я. — Не дръзвам да си мечтая за грандиозна сватба. Все пак съм Петица.
Марли поклати глава.
— Някога си била Петица. Вече си Тройка.
— Да, вярно — казах, подсетена за новото ми звание.
Бях родена в семейство от Пета каста — художници и музиканти, които обикновено не носеха много пари вкъщи, и въпреки че ненавиждах замисъла на кастовата система, харесвах професията си. Идеята да се възприемам като Тройка, да се преквалифицирам като учител или писател ми беше странна.
— Престани да се самоизмъчваш — каза Марли, явно разтълкувала изражението ми. — Рано е да се тюхкаш за каквото и да било.
Канех се да възразя, но Селест ме прекъсна с канския си крясък.
— Хайде де! — тя фрасна дистанционното в дивана и отново го насочи към телевизора. — Ъх!
— Само на мен ли ми се струва, или е станала още по-сприхава? — изшушуках на Марли. Загледахме я как блъска дистанционното, докато накрая не се отказа и отиде да превключи канала ръчно. Вероятно в живота на една Двойка такива неудобства си бяха сериозен повод за бесуване.
— Сигурно е от стреса — предложи Марли. — Забелязваш ли, че Натали става все по-… знам ли… резервирана.
Кимнах и двете обърнахме поглед към трите момичета, които играеха карти. Крис бъркаше тестето с усмивка на уста, докато Натали оглеждаше съсредоточено връхчетата на косата си и изскубваше от корен незадоволителните косми. Изражението u говореше, че духом не беше в стаята.
— Май на всички ни се отразява — признах си аз. — Колкото повече се смалява групичката ни, толкова по-трудно е просто да се наслаждаваме на живота в двореца.
Селест изсумтя и двете се обърнахме към нея, но веднага извърнахме очи, като ни хвана да я гледаме.
— Извини ме за малко — каза Марли и се размърда в стола си. — Май ще отида до тоалетната.
— И на мен това ми се въртеше в главата. Искаш ли да отидем заедно? — предложих аз.
Тя поклати глава с усмивка.
— Давай преди мен. Тъкмо ще си довърша чая.
— Добре. Ей сега се връщам.
Излязох от Дамския салон и тръгнах бавно по внушителния коридор. Едва ли някога щях да свикна с разкоша му. Така се бях отнесла, че като свих зад ъгъла, връхлетях право върху един страж.
— О! — възкликнах.
— Простете, госпожице. Дано не ви уплаших. — Хвана ме за лактите, докато намеря опора под краката си.
— Не — възразих, хихикайки. — Няма нищо. Трябваше да гледам къде ходя. Благодаря, че ме хванахте, страж…
— Удуърк — представи се той с отривист поклон.
— Аз съм Америка.
— Зная.
Усмихнах му се и врътнах очи. Естествено, че знаеше.
— Е, дано следващия път, като се натъкна на вас, да не е в толкова буквален смисъл — пошегувах се аз.
Той се засмя.
— Съгласен. Приятен ден, госпожице.
— И на вас.
Като се върнах в салона, разказах на Марли за смеховития ми сблъсък със страж Удуърк и я предупредих да внимава как ходи. Тя се разсмя и поклати глава.
Прекарахме остатъка от деня на слънчевата маса край прозореца в разговори за дома и другите момичета.
Точно в онзи момент мислите за бъдещето ме натъжаваха. Рано или късно на Избора щеше да му дойде краят и макар да знаех, че двете с Марли щяхме да си останем близки, ежедневните ни срещи щяха да ми липсват. Тя беше първата ми истинска приятелка и исках да е вечно до мен.
Докато аз се мъчех да живея за момента, Марли гледаше замечтано през прозореца. Питах се за какво ли се е умислила, но цареше такова спокойствие, че не исках да го нарушавам с въпроси.
ТРЕТА ГЛАВА
Широките врати на терасата ми, както и тази към коридора бяха отворени и в стаята ми витаеше топлият ароматен въздух, нахлул откъм градините. Чакаше ме много работа и се надявах нежният полъх да поободри съзнанието ми. Той обаче единствено ме разсейваше и сякаш ме подканваше да стана от бюрото си, да тръгна нанякъде.
Въздъхнах и се отпуснах назад в стола, провесвайки глава от края на облегалката.
— Ан — провикнах се.
— Да, госпожице? — откликна главната ми прислужничка откъм ъгъла, където шиеше. Без дори да поглеждам, знаех, че Мери и Луси, другите ми две прислужнички, бяха наострили уши в готовност да се отзоват.
— Заповядвам ти да измъдруваш заключението от този доклад — казах, сочейки лениво към отчета с военно-статистически данни, който седеше на бюрото пред мен. Всички момичета от Елита щяха да бъдат изпитани на тази задача, но все не успявах да се съсредоточа върху нея.