Владение на мрака

— Може да е била в чужбина. Може току-що да се е завърнала и да е установила, че въпросният човек не е там, където е очаквала да го завари.

— А може да има нужда от нас, за да бъде изготвен смъртен акт. Пари, Фил. Обикновено всичко опира до това. — Ироничната й усмивка увисна във въздуха след нея като усмивката на котарака от „Алиса в страната на чудесата“. Карен излезе забързано от стаята и се упъти към асансьорите.

Опитното й око класифицира и категоризира жената, която излезе от единия асансьор — тя не проявяваше и следа от смущение. Джинси и спортна блуза от „ГАП“, последен модел, в модерните цветове за сезона. Обувките й бяха от естествена кожа, чисти, неожулени, в тон с чантата през рамо, която се полюляваше край хълбока й. Кестенявата й коса — нито много светла, нито много тъмна, беше добре подстригана в равно каре, което бе започнало малко да прораства. Очевидно не живееше от социални помощи. Не приличаше и на онези обитатели на общински жилища, които обичаха да носят евтини имитации на прочути марки. Симпатична жена от средната класа, разтревожена от нещо. Беше минала двайсет и петте, вероятно наближаваше трийсет, сините й очи сияеха с блясъка на светъл топаз. Едва забележим грим. Или не полагаше излишни усилия, или вече беше успяла да си осигури съпруг. Кожата около очите й се присви, когато забеляза оценяващия поглед на Карен.

— Криминален инспектор Пири — представи се тя, предотвратявайки възможността от възникване на напрежение между две застанали една срещу друга и преценяващи се взаимно жени. — Карен Пири. — Запита се какво ли си мисли другата жена за нея — дребна, пълничка жена, натъпкала се с усилие в костюм от „Маркс енд Спенсър“, с кестенява коса, която плаче за фризьор, би могла да е хубава, ако костната структура се очертаваше по-ясно под плътта. Когато Карен описваше сама себе си по този начин пред приятелите си, те се смееха, твърдяха, че изглежда чудесно и настояваха, че проблемът й е ниското самочувствие. Тя не мислеше така. Имаше доста добро мнение за себе си. Но не можеше да си затваря очите пред това, което виждаше, когато погледнеше в огледалото. Но пък несъмнено имаше хубави очи. Сини, изпъстрени с лешникови петънца. Необичайни.

Жената срещу нея се поотпусна, неясно дали поради това, което видя, или поради това, което чу.

— Слава богу — каза тя. Говореше с ясно доловимия акцент на жителите на Файф, но омекотен или благодарение на полученото образование, или поради дълго отсъствие от родното място.

— Моля?

Жената се усмихна, разкривайки ситни, равни зъби, подобни на детски.

— Това ще рече, че ме приемате сериозно, не се опитвате да ме натресете на най-младшия служител, чието задължение е да прави чая.

— Не допускам младшите служители да си губят времето с правене на чай — отвърна сухо Карен. — Просто се случи така, че аз вдигнах телефона. — Тя се поизвърна назад и допълни: — Бихте ли ме последвали?