Споделен живот
- Автор: Пико Джоди
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-87-7
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Споделен живот». Краткое содержание книги:
Една житейска драма, която може да сполети всеки. Как ще постъпите, ако сте на мястото на майката, на бащата, на Ана, на Кейт, на адвоката, на съдията?… Джоди Пико, сама изправяла се пред подобна дилема, търси отговори на невъзможни въпроси. Поставя ги и на читателя, изпитва неговите чувства, предизвиква откровеността му, завладява мислите му и създава роман, който разтърсва, но и пречиства човешкото у всеки от нас.
— Престън! — изхлипва сестра ми. — Напуска Серина завинаги.
Едва тогава забелязваме телевизора. На екрана русокос сладур отправя изпълнен с копнеж поглед към жена, която плаче почти колкото сестра ми, и затръшва вратата.
— Но какво те боли? — пита майка, убедена, че непременно има нещо повече.
— О, Боже! — подсмръква Кейт. — Имаш ли представа колко неща са преживели Серина и Престън? Имаш ли?
Юмрукът, стегнал вътрешностите ми, се отпуска сега, когато знам, че всичко е наред. Нормалността в нашата къща е като одеяло, прекалено късо за някое легло — понякога те покрива точно така, както трябва, а друг път те кара да трепериш от студ. Най-лошото от всичко е, че никога не знаеш кое от двете ще се случи. Сядам на ръба на леглото на Кейт. Макар и само на тринайсет, съм по-висока от нея и от време на време хората решават, че аз съм по-голямата. На различни етапи през лятото тя беше луда по Калахън, Уайът и Лайъм, мъжките звезди от тази сапунка. Предполагам, сега е редът на Престън.
— Онова ужасно отвличане — отговарям й. Всъщност дори съм гледала тази сюжетна линия: Кейт ме накара да й записвам епизодите, докато беше на диализа.
— И как Серина по грешка едва не се омъжи за близнака му — добавя сестра ми.
— Не забравяй, че загина при злополуката с лодката. Поне за два месеца де — включва се в разговора майка ни и си спомням, че и тя гледаше сериала, докато седеше с Кейт в болницата.
Кейт сякаш за пръв път забелязва тоалета на майка ни.
— С какво си облечена?
— О, нещо, което мисля да върна.
Застава пред мен, за да сваля ципа й. При всяка друга майка манията да пазарува по интернет щеше да означава крещяща нужда от терапия; за моята навярно щяха да го сметнат за здравословно разтоварване. Чудя се дали това, което толкова много й харесва, е за известно време да се престори на друг човек, или възможността да изпрати обратно нещо, което не я устройва. Тя поглежда внимателно към Кейт.
— Сигурна ли си, че нищо не те боли?
След излизането на майка ми Кейт сякаш се смалява. Това е единственият начин да го опиша: бързината, с която цветът се оттича от лицето й, как тялото й- изчезва под възглавниците. Когато се влошава, малко по малко избледнява и ме хваща страх, че някой ден ще се събудя и изобщо няма да я забележа.
— Мръдни се — заповядва Кейт. — Закриваш екрана.
Отивам да седна на собственото си легло.
— Това е само „Очаквайте“.
— Е, добре, ако умра тази нощ, искам да знам какво ще изпусна.
Разбухвам възглавниците под главата си. Както обикновено, Кейт ги е сменила, така че при нея са всички меки, а моите са твърди като камъни под врата ми. Уж го заслужава — защото е три години по-голяма от мен, защото е болна или защото луната е в знака на Водолей. Винаги има причина. Хвърлям бърз поглед към телевизора и ми се приисква да можех да започна да превключвам каналите, но съм наясно, че нямам шанс.
— Престън сякаш е направен от пластмаса.
— Тогава защо снощи те чух да шепнеш името му във възглавницата си?
— Млъквай.
— Ти млъквай — отвръща Кейт и ми се усмихва. — Той обаче май наистина е обратен. Колко жалко, като се има предвид, че сестрите Фицджералд са… — потръпва и млъква насред изречението, а аз се завъртам към нея.
— Кейт?
Тя разтрива основата на гърба си.
— Няма нищо.
Знам, че са бъбреците й.
— Да доведа ли мама?
— Още не.
Тя се пресяга между леглата ни, които са точно толкова отдалечени, че да се докоснем, ако и двете се опитаме. И аз протягам ръка. Когато бяхме малки, правехме този мост и проверявахме колко кукли Барби можем да наредим върху него, без да паднат.
Напоследък сънувам кошмари, в които ме режат на толкова много парчета, че не е останало достатъчно, за да ме съберат обратно.
Баща ми твърди, че огънят ще прегори от само себе си, освен ако не отвориш прозорец и не му дадеш гориво. Като се замисля, предполагам, че точно това правя; но татко казва и друго: че когато пламъците ближат петите ти, трябва да събориш стени, ако искаш да се измъкнеш. Затова, когато Кейт се унася от лекарствата си и заспива, вземам кожената папка, която държа между матрака и пружината си, и отивам в банята, за да съм сама. Знам, че Кейт наднича — бях пъхнала между зъбците на спиралата червен конец, за да разбера кой ми бърка в нещата без позволение, но макар че конецът е скъсан, отвътре не липсва нищо. Пускам водата да тече във ваната, за да изглежда, че имам причина да съм там, сядам на пода и започвам да броя.