Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Какво ти е мушнало днес кука в хрилете, момиченце? — Сюан си надяна рокля като ония, дето ги носеше Леане, само че толкова прозрачна, че и Леане нямаше да облече такава пред хора, и толкова тънка, че трудно можеше да разбере човек какъв е цветът й. При това днес не й беше за пръв път. Какво ли щъкаше в ума й? В Света на сънищата неща като тези преобличания издаваха мисли, които може и да не знаеш, че си ги имаш. — До днес ти беше почти поносима компания — продължи раздразнено Сюан. — До днес. Сега разбирам. Вчера следобед Шериам назначи Теодрин да започне да ти помага да разбиеш тази преграда, която си си изградила. Това ли ти е усукало ризката? Не ти харесва Теодрин да ти казва какво да правиш? Тя също е дивачка, момиче. Ако някой може да ти помогне да се научиш да преливаш, без да дъвчеш сурова коприва преди това, тя е…
— Ами ти от какво си станала такава пъзла, че една рокля не можеш да задържиш на място? — Теодрин — ето това наистина я нараняваше. Провалът. — Да не е от онова, дето чух снощи? — Теодрин беше уравновесена, добродушна и търпелива; казваше, че не може да стане с един урок; че за нейната преграда били нужни месеци, докато я разруши, а тя беше разбрала, че може да прелива, дълго преди да отиде в Кулата. Въпреки това от провала болеше, а най-лошото щеше да дойде, ако всички разберяха как бе плакала като бебе в утешителната прегръдка на Теодрин, когато разбра, че не успява… — Чух, че си замерила Гарет Брин с ботушите по главата, когато ти казал да ги лъснеш хубаво — той все още не знае, че Мин му ги лъска, нали? — та той те обърнал с главата надолу и…
Сюан замахна и ушите й изведнъж запищяха. За миг тя нищо не можа да направи, освен да зяпне в другата жена и очите й да се разширяват все повече. После нададе безсловесен писък и се опита да удари Сюан в окото. Само се опита, защото Сюан незнайно как бе вкопчила юмрук в косата й. Миг след това двете вече се търкаляха по прашната улица, пищяха и махаха диво с ръце и крака.
Нинив изпъшка и реши, че се е наложила, въпреки че през повечето време й беше трудно да прецени дали е отдолу, или отгоре. Сюан се мъчеше да изскубне плитката й от корен с едната си ръка, а с другата я мушкаше в ребрата и където още намереше, но и тя я беше подхванала по същия начин и скубането и мушкането от страна на Сюан все повече отслабваше, а тя самата ей сега щеше да я сръга така, че дъха да й изкара и после да я оскубе до косъм. Нинив изохка, когато Сюан я ритна с пантофката си в пищяла. Риташ, а! Нинив се опита да я удари с коляно, но полите й пречеха. Ритането в боя не беше честно.
Изведнъж Нинив забеляза, че Сюан се тресе. Отначало си помисли, че се е разплакала. После осъзна, че се смее. Изправи се с мъка, отметна с длан кичурите от лицето си — плитката й почти се беше разплела — и изгледа гневно другата жена.
— Какво се смееш? На мен ли? Само да си…
— Не на теб. На нас. — Тресейки се от смях, Сюан избута Нинив от себе си. Косата й беше ужасно разчорлена, вълнената рокля, която в момента беше облякла, цялата беше в прах и на места дори разкъсана. И освен това беше боса. — Две големи жени, да се търкалят така като… Не съм го правила, откакто бях на… дванадесет, мисля. Даже си помислих, че остава само дебелата Циан да ме вдигне за ухото и да ми каже, че момичетата не се бият. Веднъж беше ударила един пиян печатар и го беше усмъртила. Не знам защо. — Тя спря да се кикоти и заизтупва прахта от дрехите си. — Ако имаме някакви разногласия, можем да ги оправим като големи жени. — И предпазливо добави: — Все пак, може би няма да е лошо да не обсъждаме Гарет Брин. — И се сепна, щом омачканата рокля се превърна в халат, червен и с черни и златни бродерии по ръбовете и по дълбокото деколте.