Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Симънс ги огледа за втори път оценяващо.
— Така… планеристи значи? Сигурно са ви докарали да помагате на оня другия в летателните изпитания.
— Може би — съгласи се Келсо. — От шосето видяхме един планер. Това той ли беше?
— Да.
— Управляваше много добре — каза Джоди. — Трябва да е друг избягал от Биг Блу.
Симънс кимна и каза:
— Да. Той ръководи проекта.
Келсо озадачено погледна Джоди, после каза:
— Добре ли те чух? Мислех, че тук се разпореждат майсторите на желязо.
— Така е. Това е… някакво споразумение.
Джоди почувства как гърлото й се стяга.
— И как се казва този човек?
— Брикман.
Келсо отвори уста да каже нещо, но спря.
Джоди зададе въпроса вместо него.
— Стив Брикман? От Рузвелт/Санта Фе?
— Да — каза Симънс. — Познавате ли го?
— Някога го познавахме — изръмжа Келсо. — Боже мой! Точно този тип е причината да сме тук! Последния път, когато го видяхме, ходеше важно с група мюти, облечен като палячо… и сега си е заврял носа направо в задника на тези кюфтета!
— Успокой топката, Дейв.
— Виждал съм вашия приятел — каза Симънс, използвайки възможността да отнеме няколко точки от Келсо. — Не знам какво се е случило преди и не ме интересува, но вашият Стив май е много по-умен от вас…
Келсо замахна към Симънс, но Джоди го блокира с рамо.
— Казах „успокой топката“, Дейв! Така няма да стигнем доникъде.
— Правилно — каза Симънс. — Брикман си е изработил малък сладък номер. Не знам колко дълго ще продължи, но всеки ден работа там е един ден по-малко в ямите или някоя друга мръсна, тежка работа. Аз и останалите момчета спечелихме това безплатно пътуване и няма да допуснем някой с жълто под носа да ни създава неприятности.
Келсо избухна:
— Достатъчно! Няма да допусна това да продължи!
Симънс отказа да отстъпи, докато Джоди се бореше с Келсо да го успокои. Той беше по-едър и по-силен, но тя беше бърза и жилава.
— Каз! Махни се от мен, моля те!
Тя се обърна към Симънс.
— Не се тревожи. Ще се оправя с него.
— Добре ще е — каза Симънс и се обърна към вратата. — Иначе до утре на закуска ще е мъртъв.
— Да бе! — изрева Келсо. — Ще видим тая работа. Не се тревожи, взех ти мерника!
Симънс спря и го изгледа.
— Колкото до това, аз и още двадесет и трима взехме вашите. — Подчерта заплахата, като вдигна пръст. — Помисли добре, преди да си легнеш довечера.
Келсо бутна Джоди настрана и отиде до прозореца. И двамата видяха как Симънс пресича двора.
— Не беше много умно от твоя страна, Дейв.
— Да. Една плесница щеше да свърши по-добра работа. А и аз щях да се чувствам по-добре. Шибаният Брикман… — Той я погледна нацупено. — На коя страна си ти все пак?
— На твоя. Но сега не е нито времето, нито мястото за разчистване на сметки. Динките ще се нахвърлят върху нас като побеснели. Обещай ми да не създаваш трудности и да провалиш всичко.
— Може би. — Келсо гледаше мрачно през прозореца; после вдигна рамене — гневът му премина. — Ще видим как ще тръгне. — Тя тръгна към вратата. — Къде отиваш?
— Да поправя няколко моста.
— Да вървят на майната си. Не искам да се унижаваш заради мен. Ако не си готова да ме подкрепиш, просто стой настрана. Става ли?
Джоди стисна устни и преброи до пет, преди да отговори.
— Ти си невъзможен скапаняк… знаеш ли?
Келсо го прие като комплимент.
— Това е част от моя фатален чар. Никой не е стигнал до върха, като се е правил на добър.
— Прав си, по дяволите — имитира го Джоди. — Някой път трябва да ми кажеш как е там горе.
С физическите си характеристики — площ, машини и персонал — Херън Пул не създаваше впечатление на голямо предприятие. Въпреки дейността на Кадилак всичко беше все още на начален етап; експериментален проект, нищо повече. Това се дължеше отчасти на предпазливостта, проявена от страна на Кио Мин-Орота. Неговата оценка за потенциала на Кадилак не се беше променила ни най-малко, но той знаеше, че работата в Херън Пул се наблюдава внимателно от пратеника Хазе-Гава. От докладваното от дългите кучета използване на такъв апарат беше ясно, че само няколко полка летящи коне могат драматично да променят равновесието на силите — една възможност, която не би убегнала от вниманието на шогуна.