Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
По същество процедурата беше същата като онази, която бяха изпълнявали през годините на обучение във Федерацията. Независимо колко си уморен, когато отиваш в новата база, не захвърляш вещите си в някой ъгъл и не отиваш в столовата, та човекът, който отговаря за твоя участък, да дойде и да оправи. Ако той вече не те е пришпорил, подреждаш всичко идеално и сам отиваш да го търсиш.
На входа се появи трекер със същите сини работни дрехи като тях. Беше мършав и имаше измъчен вид на човек, преживял големи трудности.
— Здравейте. Това ли сте всички?
— Доколкото знам — отговори Джоди.
Трекерът протегна ръка.
— Добре дошли в Херън Пул. Аз съм Рей Симънс, Рийган/Лабок.
— Джоди Казан. Форт Никсън/Уърт. Това е Дейв Келсо.
— Хюстън/Гранд Сентрал. — Двамата мъже си стиснаха ръце. — Ти ли си шефът?
Симънс сухо се засмя.
— Просто шанс. Един от наетите работници. Сега ли слизате от кораба?
— Да, а ти?
Симънс направи гримаса.
— Трета година.
— На това място?
Трекерът отвърна с горчив смях.
— А, не… докараха ме тук през март. Преди това бях в ямите.
— В ямите? — попита Джоди.
— Огнените ями на Бет-Лем. — Симънс поклати глава. — Безброй високи тухлени пещи. Топят руда за производство на желязо и стомана. През първата година бях огняр, след това ме туриха да отговарям за група мюти, отливащи разтопен метал. Пускахме го да тече през плитки канавки в легла, изрязани във фундамент от мокър пясък — подредени като дърво с тънко стебло и къси широки клони. Когато се втвърди, трябва да отрежеш клоните — които са все още червени — и с едни дълги щипци да ги пренесеш на прокатния стан, като внимаваш да не удариш хората, които вършат същото от двете ти страни — докъдето ти стига поглед. Двадесет и четири часа на ден, триста шестдесет и пет дни в годината. От горещината кожата ти се покрива с мехури, пушекът разяжда дробовете ти. Ако пуснеш стопилката много бързо, тя ще прелее и ще ти изгори краката. Ако я хвърлиш в много мокър пясък, парата ще издуха половината пясък във въздуха като златен дъжд. Много красиво, но също може доста да те изгори…
Келсо го прекъсна:
— Ясно. Ще ни разкажеш някой друг път.
— Там ли завършват повечето нарушители? — попита Джоди, за да компенсира унищожителната липса на интерес у Келсо.
— Или там, или в мините.
— Говориш така, сякаш си щастлив, че си тук — каза Келсо.
— Не толкова щастлив като вас — каза Симънс малко обидено.
Джоди остави тона му без внимание.
— Така че какво става тук, Рей?
— Ами строим самолети. Е… всъщност тепърва започваме.
— Какво значи това „ние“?
— Двайсет и четирима души. Събраха ни отвсякъде.
— Ти от Биг Блу ли си? — попита Келсо.
Симънс поклати глава.
— Кантонер съм. Четвърти разряд. Никой от нас не се е доближавал до летателна платформа, но всички имаме технически разряди от един или друг вид. Мисля, че това е единствената причина, поради която ни докараха тук. Вие какви сте… наземен екипаж?
Беше ред на Джоди да поклати глава.
— Планеристи. Преминах на отсамната страна миналата година след пет срока над земята. — Тя посочи Келсо. — Той е по-отдавна, но… така и не разбрах всичките му преживявания.
— Кой го е грижа? — каза Симънс — Това са минали истории. Няма смисъл да се говори за тях. На динките не им пука кой си или откъде си… на нас също. Така трябва да се държите и вие. Първото правило е да имаш вяра в своите приятели нарушители.
— На мен това ми стига — каза Келсо.
— Какво е второто правило? — попита Джоди.
— Да правиш каквото ти се каже, да държиш главата си наведена и да не се опитваш да се перчиш. — Усмивката на Симънс беше горчива. — Това не е задължително… зависи колко дълго можеш да издържиш на топлината. Ако искаш да умреш, динките с удоволствие ще ти помогнат. Просто помни първо правило. И който и път да избереш, не убеждавай никой друг.
— Разбрах.