Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Имаше обаче нещо, което не се връзваше. Симънс беше докаран в Херън Пул през март и беше казал, че Брикман вече е работел. Но тя и Келсо се бяха срещнали с Брикман през април и за последен път го бяха видели в края на май да другарува с техните мютски похитители при търговския пункт. Джоди не беше съвсем сигурна за точните дати — стандартният й часовник беше паднал от китката й, когато я беше повлякла реката. Но ден-два повече или по-малко не бяха от значение; въпросите оставаха: ако Брикман беше на територията на Плейнфолк през април и май, как, в името на Кълъмбъс, можеше да е бил тук, в Херън Пул — и как, по дяволите, бе дошъл тук толкова бързо?
Преди да може да попита Симънс вниманието й беше привлечено от един планер, който излиташе от полето зад работилниците. Друг от същия тип бутаха към тях на талига с колела. Планерът във въздуха се издигна бързо по въже, прикрепено към носа му. Другият край беше завързан за машина далече в десния край на полето.
До ушите на Джоди постигна слабо пухтене.
— Лебедка с парно задвижване — каза Симънс.
Джоди наблюдаваше издигането с интерес. Беше запозната с принципите на топлинните и въздушните течения, които се използваха при „Скайхок“, но нищо като това не съществуваше във Федерацията. Там човек се учеше да лети с помощта на витло и акумулаторно захранван двигател.
Когато безмоторният самолет беше на около хиляда фута, пилотът откачи въжето. На свободния край се вееше син флаг. Самолетът направи лек завой надясно с наклонен надолу нос да набере скорост, след това се издигна, докато не изгуби скорост. Задържа се за момент на опашката си, преметна се акробатически през дясното крило и прелетя назад над главите им към полето.
— Чудесно! — възкликна Джоди. — Но защо безмоторни самолети?
— Динките нямат електричество — каза Симънс.
— Нямали са и безмоторни самолети, преди да започнете да ги строите. Как така никой не им е казал какво им липсва?
— Не е необходимо. Динките отдавна знаят за това. Наричат го „тъмна светлина“ и за тях това е зло. Според Брикман майсторите на желязо са забранили със закон всички видове електрическа апаратура. Темата е абсолютно табу. — Той вдигна рамене. — Знам, че звучи идиотски, но е така.
Джоди погледна безмоторния самолет и каза:
— Може би в края на краищата това е за добро. Тези планерчета няма да са сериозна заплаха.
— Не бъди толкова сигурна. Брикман работи върху проблема за двигателя. Разработва лека парна машина.
— Парна машина? — Джоди се засмя.
— Не се смей. Сега правим изпитания. Имаме проблеми само с мощността.
— Какво използвате за гориво?
— Нефт. Но търсим нещо, което гори по-бързо и отделя повече топлина.
Джоди презрително изсумтя.
— Такъв самолет никога няма да се издигне от земята.
— Досега — призна Симънс. — Но работим върху него.
Шестимата трекери, които возеха приземилия се планер към работилницата вдясно, минаха близко до тях. Докато Симънс ги питаше как е преминал изпитателният полет, Джоди оглеждаше работата им професионално.
Покритите с коприна крила бяха изтеглени назад като на „Скайхок“, но не бяха пълни с хелий и имаха твърда конструкция. Източеният отсек на фюзелажа, на който липсваше монтиран отзад двигател и витло, беше прикачен директно под долната страна на крилото, кабината беше точно пред водещия край.
„Скайхок“ беше чиста конструкция делта крило без опашна плоскост и румпел; летателният апарат на Брикман имаше лонжерон, който отиваше назад от централната част с кръстовиден опашен възел, монтиран на края. Това беше единственото отклонение от оригинала; при „Скайхок“ завиването наляво и надясно ставаше посредством контролни въжета, които обвиваха външния заден край на крилата. На безмоторния самолет на Брикман имаше два панела, които се въртяха нагоре и надолу: елерони — като използваните в двуместния „Скайрайдър“ и „Скайхок Марк–2“.