Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Капитанът на джонката спря за кратко на едно малко пристанище, след това се отправи навътре в морето по курс доста на юг от Арон-гирен, преди да завие на северозапад покрай Баро-кирен в протока, някога известен като Роуд Айландски.
Блок Айланд — да използваме старото му име — беше най-източната граница на защитната зона, изградена около Арон-гирен, когато шогунът беше задължен да живее там. Заобикалянето далеч около него означаваше, че те няма да бъдат пресрещнати от нахалните любопитни екипажи на патрулните съдове на шогуна. В случая капитанът на джонката нямаше какво да крие, но и той, и екипът му бяха родени и израсли в Ба-сатана, което означаваше, че са верни главно на фамилията Мин-Орота. Следователно за тях беше въпрос на чест да не допуснат лакеи на То-Йота на борда винаги когато е възможно — едно чувство, споделяно от всички мореплаватели от Ро-дирен и Маса-чуса.
Беше щастлива случайност, че Джоди и Келсо пътуваха с бялата дама. Използвайки момента, когато всички на борда, изглежда, бяха забравили за тях, те се наведоха над перилата и видяха как един майстор на желязо, чиито властнически жестове и богато облекло подсказваха, че е важен човек, отговорен за затворената покрита носилка, нареди на четирима яки носачи да я отнесат. Джоди не преставаше да се учудва на огромните размери и тегло на товарите, които носеха някои от тях, като, за да ги закрепят, ги връзваха и с лента през челата си. Не беше учудващо, че всичките бяха кривокраки.
Майсторът на желязо беше всъщност същият търговец на сушена риба, който беше уредил Клиъруотър да пътува с конвоя до Кари-варан; задачата му сега беше да осигури дискретното й завръщане в островното любовно гнездо на генералния консул.
Три бели превръзки, въоръжени с пръчки, подбраха двамата трекери от джонката и ги отведоха на север през града до един път. Джоди и Келсо, вече без окови, само вързани един за друг с въже около вратовете, вървяха един до друг. Един динк вървеше пред тях, двама други — отзад — ги подкарваха с удари с пръчка винаги, когато не вървяха в крак или започнеха да клюмат; понякога — ако се съдеше по силния им смях — просто за развлечение.
Двамата понасяха стоически всичко. „Само почакайте, приятелчета. Някой ден…“
След бърз преход от тридесет и пет мили стигнаха местоназначението си: Херън Пул, разположен близко до малко земеделско селище на Мара-бара. Ако имаха достъп до картата в пощенската станция, щяха да открият, че са на около двадесет и пет мили на запад от Бостън, на някогашното шосе 20. Районът беше осеян с езера. Най-голямото, което лежеше точно на юг и имаше два острова, беше част от владението на Накане То-Шиба, генералния консул за Ро-дирен и Маса-чуса. По един заобиколен път Клиъруотър беше отнесена до задната врата къщата му.
Докато изминаваха последната миля по прашния път под любопитните погледи на хората, работещи в съседните ниви, Джоди Казан и Дейв Келсо не знаеха нищо за сделката между Мистър Сноу и Яма-Шита за доставка на летящ кон и заговора и контразаговора, които сега бяха в действие. И с изключение на разбирането, че са отделени от другите нарушители, защото можеха да летят, никой не им беше казал къде отиват и защо.
И чак когато и двамата погледнаха почти едновременно нагоре и видяха един планер, чиято форма очевидно беше копие на „Скайхок“, им просветна за какво ще ги използват. Безмоторният самолет, покрит с бяла коприна, оцветена в розово от лъчите на залязващото слънце и с плътен червен кръг на всяко крило, кръжеше почти директно над главите им, след това се спусна рязко и кацна зад сградите отляво на шосето.
Келсо погледна Джоди и вдигна вежди.
— И ти ли мислиш същото като мен?
— Съмнявам се… но адски е сигурно, че не ни домъкнаха чак дотук да метем двора.
— Правилно. Това нещо иска само двигател и двамата с теб можем да се махнем оттук.
Джоди се усмихна.
— Не се пали толкова, Дейв. Ако те имат намерение да ни допуснат близко до тези неща, можеш да си сигурен, че са взели под внимание тази възможност. Те не са идиоти.
— Ние също — каза Келсо.
По едно от онези съвпадения, с които изобилства и животът, и фантазията, Стив също наблюдаваше пускането на планера. Идваше от запад с чанта с поща на гърба — беше хванал шосе 20 в О-сейса — и в момента беше на около три четвърти миля зад Джоди и Келсо. Сърцето му учести ударите си, когато видя планерът да се носи лениво в безоблачното небе и след това да се гмурка към земята. Това беше Херън Пул. Беше стигнал първата си цел.