По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Правилно. — Поне не беше трудно да се обясняват такива неща на тези хора.
— Хората ми първи ще се сблъскат с това — обади се завеждащият спешната медицинска помощ. — Трябва да ги предупредя. Не можем да ги подлагаме на излишен риск.
— Кой ще каже на Джак? — запита се на глас Кати. — Той трябва да го научи, и то бързо.
— Е, това е работа на военните.
— Те още не са готови да го оповестят, току-що го казахте — отвърна Кати. — Сигурни ли сте в това?
— Да.
— Веднага докарайте хеликоптера — обърна се ХИРУРГ към Рой Олтман.
49.
ВРЕМЕ ЗА РЕАГИРАНЕ
Полковник Гудман се изненада от телефонното обаждане, но тричленният екипаж излезе и запусна двигателя, без да знае причината за промяната в дневния график. Десет минути след обаждането бяха във въздуха с курс на североизток, а след още двайсет кръжаха над площадката за кацане. На нея бяха ХИРУРГ, хванала за ръка ПЯСЪЧНИК, и групата по охраната… и още един, когото Гудман не познаваше, в бяла престилка.
Срещата във факултета бе завършила само преди пет минути. Предстоеше да се вземат решения. Два етажа щяха да бъдат опразнени и подготвени за възможните постъпващи случаи с ебола. Директорът на спешната медицинска помощ в момента събираше персонала си за инструктаж. Двама от хората на Александър говореха по телефона с Атланта, събираха последната постъпила информация за пълния брой докладвани случаи на заболяването и обявяваха готовността на „Хопкинс“ за оказване на спешна медицинска помощ. Самият Алекс не бе имал възможност да отиде в кабинета си и да си смени дрехите. Кати също носеше работната си престилка.
Всички се натъпкаха бързо в кабината. Кейти — която Алекс до този момент не бе виждал — зае седалката точно зад пилотите, най-безопасното място в целия хеликоптер. Щракнаха коланите и само след секунда роторът се завъртя.
— Карайте бързо — заповяда Кати.
Гудман до този момент не беше чувал ХИРУРГ да говори така. Това беше глас, нетърпящ възражение, глас на командир. Той приведе носа и увеличи скоростта.
— Бързаш ли, полковник? — обадиха се от спомагателната машина.
— ХИРУРГ бърза. Маршрут Браво, директен подход. — След това пилотът се обади на международното летище „Балтимор-Вашингтон“, за да каже на ръководителя на полетите да отлага кацанията и излитанията, докато не премине над тях. Нямаше да отнеме много време. На земята никой не забеляза, но два Боинга 737 на Ю Ес Еър трябваше да направят един кръг над летището за досада на пътниците. За ПЯСЪЧНИК всичко беше забавна игра.
— Господин президент?
— Да, Андреа? — вдигна поглед Райън.
— Съпругата ви е излетяла от Балтимор. Иска да ви види. Не знам защо. След петнайсет минути пристигат — каза Андреа.
— Да не е станало нещо? — запита тревожно Райън.
— Не, не, всички са наред, сър. ПЯСЪЧНИК е с нея на борда — успокои го агентката.
— Е, официално по стрелбата ти няма никакви възражения, Пат. — Мъри искаше да му го съобщи сам. Разбира се, едва ли някой бе имал някакви съмнения по въпроса.
— Така ми се иска да бях оставил последния жив — забеляза О’Дей с гримаса.
— Можеш да спреш да се самообвиняваш. Изобщо не си имал шанс с толкова деца наоколо. Мисля, че дори заслужаваш да те наградим.
— Имаме ли вече нещо определено за тоя Азир?
— Фотографията му от шофьорската книжка и доста писано от ръката му, но дори и с това ще се поозорим, докато докажем, че такъв човек изобщо е съществувал. — Това беше класически случай. Някъде в петък следобед „Мордесай Азир“ бе закарал колата си до международното летище „Балтимор-Вашингтон“ и бе хванал самолет за летище „Кенеди“ в Ню Йорк. Бяха успели да го научат от дежурния на бюрото на Ю Ес Еър, който му издал билет на същото име. След това обектът бе изчезнал, все едно облаче пушек във ветровит ден. Той без съмнение разполагаше с поне един комплект фалшиви документи. Може би ги беше използвал в Ню Йорк за някой международен полет. Ако наистина имаше ум в главата, сигурно бе хванал такси до летището в Нюарк или пък в Ла Гуардия, като от първото би се качил на презокеански полет, а от второто би отскочил първо до Канада. Дори и в момента агенти от кабинета в Ню Йорк разпитваха хората от всички бюра на авиолиниите. Но тъй като почти всички световни авиолинии стигаха в „Кенеди“, то пред очите на служителите на ден минаваха хиляди хора. Може би дори щяха да успеят да установят кой самолет е хванал обектът. Но дори да успееха, той можеше да се добере и до Луната преди да предприемат стъпки по залавянето му.