По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Не.
— Съжалявам, но бях длъжен да ви попитам. Имате ли някакви екзотични домашни питомци?
— Само две кучета — отвърна тя, изненадана от въпроса.
— А маймуни? Нещо чуждоземско, екзотично?
— Не, нищо подобно.
Пак задънена улица. Алекс не можеше да се сети за друг съществен въпрос. Бе очаквал положителен отговор на въпроса за пътуванията в чужбина.
— Познавате ли човек, член на семейството, приятел, какъвто и да е, който да пътува много?
— Не… мога ли да го видя?
— Да, можете, но първо трябва да го настаним в стаята му и да проведем първоначалния курс на лечение.
— Той… искам да кажа, че никога не е бил толкова болен, той бяга и не пуши и не пие много, и ние винаги сме били внимателни… — Тя започна да губи контрол.
— Няма да ви лъжа. Съпругът ви е много болен, но семейният ви лекар го е изпратил в най-добрата болница в света. Така че вие се намирате на възможно най-доброто място, а аз съм най-добрият специалист. — Лекарите са длъжни да казват такива неща, колкото и кухо да звучат думите. Единственото нещо, което един лекар никога не бива да прави, е да отнема надеждата. Телефонът иззвъня.
— Доктор Александър на телефона.
— Алекс, Джанет се обажда. Тестът за наличие на антитела показва положителен резултат за ебола. Два пъти го повторих. Изпратих резервните контейнери в ЦКЗ, а микроскопията ще бъде готова след около петнадесет минути.
— Добре. Идвам. — Той затвори и каза на съпругата на пациента: — Хайде. Ще ви заведа до приемната и ще ви представя на сестрите. Много са добри. Ще се наложи да ви вземат малко кръв…
— Какво става, Скот? — запита Райън през тринадесет часови пояса.
— Закучи се, Джак. Обаче знаеш ли какво?
— Кажи?
— Този Цзян, срещнахме се два пъти. Не е от приказливите, но е по-голяма клечка, отколкото предполагахме. Мисля, че той е човекът, който държи под око външния министър. Голям играч. Семейство Фоли трябва да отвори за него отделен файл.
— Тайпе ще склони ли на компенсации? — попита ФЕХТОВАЧ.
— А ти как мислиш?
— Инстинктът ми нашепва да им кажем къде да си ги заврат, но не трябва да изтървам нервите си, нали?
— Те ще ме изслушат и после ще попитат за позицията на Съединените американски щати. Какво да им кажа?
— За момента, че подкрепяме подновения мир и стабилността.
— Мога да го постигна за час, може би два, не повече. После какво? — заупорства държавният секретар.
— Ти познаваш района по-добре от мен. Каква е играта, Скот?
— Не знам. Мислех, че знам, но се оказа, че не било така. Първо, страшно се надявах това да излезе нещастен случай. После си помислих, че може да провокират Тайван. Не, и това не е. Третата възможност е, че правят всичко това, за да те видят що за човек си. Ако е така обаче, играта е прекалено груба. В крайна сметка не съм наясно какво замислят. А без да го знам, не мога да ти дам съвет какво да предприемем.
— Знаем, че те бяха зад гърба на Япония… лично Цзян стоеше зад онова копеле Ямата и…
— Да, знам. А те трябва да знаят, че и ние сме наясно, и това е още една причина да не ни вдигат излишно кръвното. На масата залагат повече от двама играчи, Джак. — Адлер отново наблегна на това. — И аз не виждам реална причина да го правят.
— Да кажем на Тайван, че сме с тях?
— Добре, но ако го направим и се разчуе, и на КНР им падне пердето, имаме хиляди, по дяволите, поне стотина хиляди граждани на Америка там, и те автоматично се превръщат в заложници. Няма да задълбавам в икономическите аспекти, но това е един голям чип в политико-икономическите условия.
— Но ако не подкрепим Тайван, те могат да си помислят, че сме ги изоставили и са притиснати в ъгъла…
— Точно така. И същото ще се случи и от други направления. Моята най-добра идея е да продължим, както досега. Аз доставям заявката, Тайван казва „не“, тогава предлагам те да предложат проблемът да се замрази, докато не бъде разрешен въпросът кой е свалил авиолайнера. С тази цел се обръщаме към Обединените нации. Ние, тоест Съединените щати, повдигаме въпроса пред Съвета за сигурност. Това ще проточи работите. Рано или късно шибаният им флот ще свърши горивото. В съседство имаме самолетоносач, така че нищо не може да се случи.
Райън се навъси.
— Не мога да кажа, че ми харесва, но продължавай в същия дух. Така или иначе, това ще продължи поне още два или три дни. Инстинктът ми нашепва да подкрепим Тайван и да заявим на Китай да го духа.