Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Стив го гледаше недоумяващо.
Сайд-Уиндър се ухили.
— Очевидно не. Това е като кредитните рейтинги на идентификационните карти, само че е различно. Няма значение. Разбери всичко по този въпрос и намери пари. Пътуването ще ти струва по пет долара на глава. Плюс екстрите. За всеки случай донеси двадесет долара!
— Разбира се! Не се тревожи! — Стив махна уверено с ръка и затича по кея. Пари… долари… Кълъмбъс! Като че ли му бяха малко другите грижи!
След няколко минути щеше да започне следващия етап от пътуването си — макар че при разстоянията, които трябваше да измине, „одисея“ щеше да е по-подходяща дума.
Срещата със Сайд-Уиндър беше щастлив шанс, но тя не беше случайна. АМЕКСИКО го беше осведомил, че Стив си е осигурил работа като пощальон и може да тръгне в неговата посока.
Как Майка беше успял да пресметне това си остана загадка и как Брикман беше успял да проникне в системата толкова бързо — още по-голяма загадка. Сайд-Уиндър беше принуден да издържи две години тежък труд и брутално отношение, преди да бъде допуснат да работи на корабите и му бе необходима още една да достигне до главен надзирател. И той беше постигнал това само като беше станал най-големия подлец на борда. Не… бързото издигане на Брикман сигурно беше уредено. Очевидно трябваше да го държи под око.
Докато се връщаше към хамалите, Сайд-Уиндър се сети, че е забравил да каже на Брикман, че на мютите и на ренегатите е забранено да притежават пари. Стив не притежаваше нищо и не можеше да спечели нищо: храна, облекло, квартира идваха от работата, но оризът в корема ти, ризата на гърба ти и покривът над главата ти бяха на господаря… както и ти самият.
Макар че всичко това беше по-малко сериозно от носене на оръжие, да притежаваш пари също беше наказуемо провинение — както Брикман скоро щеше да открие, ако решеше да направи необходимата подготовка. Билетите за кораба трябваше да се платят, но можеха да се закупят само от майстор на желязо.
Сайд-Уиндър не беше прекалено разтревожен. Всеки достатъчно умен да се издигне от нелегален имигрант до пощальон за по-малко от месец и половина, трябваше да може да намери изход от един такъв малък проблем.
Глава 10
Докато Стив пътуваше на север за неочакваната си среща със Сайд-Уиндър, много закъснелият земен конвой, в който бяха Джоди Казан и Дейв Келсо, най-накрая стигна Фири на бреговете на Делауер. Тухлите, използвани за изграждане на Фири, бяха дошли от пепелищата на Филаделфия, града на братската любов, изпепелен през 2015 година от Новата ера — годината, която отбелязваше края на наричаното от мютите Старо време.
За много от пътниците, присъединили се към конвоя през последните етапи на пътуването, този малък град на брега на реката — сега залят от търговци на едро и дребно, привлечени от предстоящия пазар на роби — беше краят на пътуването и веднага щом тяхното присъствие беше регистрирано от чиновниците на западната врата на града, където се събираше такса, всички побързаха да намерят подслон във вече препълнените ханове.
За Джоди и Келсо дългият преход, започнал със залавянето им от воините на племето М’Кол в северна Небраска, още не беше завършил. Двамата ренегати бяха поети на портата от двойка яки корейски чиновници на работа при доставчика агент, който се радваше на доверието и търговския патронаж на семейство Мин-Орота. Чиновниците с дръпнати очи ги поведоха по многолюдните улици на града до кантората на агента.
През един отворен параван, който служеше и като врата, и като прозорец, Джоди видя оживения пазар за хранителни стоки с тълпи купувачи и продавачи. На сергиите имаше зашеметяващо разнообразие от храна, натрупана на тезгяхи и закачена на куки. Някои продаваха сурови продукти, други готвеха ястия за консумация на място. До ноздрите на Джоди достигна апетитен аромат на яхния, носен от летния ветрец, и тя почувства, че ще припадне от глад.
Един поглед към Келсо й показа, че той е в същото състояние. По пътя ги хранеха достатъчно, но бяха изминали повече от триста мили, откакто бяха напуснали Пи-саба — и то пеша. Преходът ги беше оставил по-мършави и изтощени отпреди — и непрекъснато гладни. Но това бе неизбежно — агентът хранеше и поеше семейството и служителите си и канеше на обяд клиентите си, но не беше от продоволствения бизнес. За него двете дълги кучета бяха просто поредната пратка за експедиране.