Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
— Ще дойда с теб дори по Пътя на Мъртвите, накъдето и да ме изведе — каза Гимли.
— И аз ще дойда — каза Леголас. — Не се боя от мъртвите.
— Дано забравените хора не са забравили да се бият — заяви Гимли, — инак не виждам защо ще смущаваме покоя им.
— Ще разберем, ако стигнем до Ерех — каза Арагорн. — Но клетвата, която са нарушили, била да се бият против Саурон, значи трябва да се сражават, ако искат да я изпълнят. На Ерех и до днес има един черен камък, казват, че го е донесъл Исилдур, положил го на хълма и там Планинският крал се заклел да му бъде съюзник в първите дни на Гондорското кралство. Ала когато Саурон се завърнал и мощта му отново нараснала, Исилдур призовал Планинците да изпълнят клетвата си и те отказали — в Мрачните години се били преклонили пред Саурон. Тогава Исилдур рекъл на краля им: „Сетен владетел ще бъдеш. И ако ли Западът се окаже по-могъщ от твоя Черен господар, нека туй проклятие падне върху теб и народа ти: покой да не знаете, додето не изпълните клетвата си. Защото тази война ще трае безчетни години и още веднъж ще ви призоват преди края.“ И те побягнали пред гнева на Исилдур и не посмели да тръгнат на бой заедно с пълчищата на Саурон; укрили се в потайни планински области, без да се показват пред другите народи, и бавно взели да гаснат сред голите хълмове. До ден-днешен ужасът от Неспокойните мъртъвци тегне над хълма Ерех и всички други места, където се укривали тия люде. Но по този път трябва да поема, щом никой от живите не може да ми помогне.
Арагорн се изправи.
— Елате! — извика той, изтегли меча си и острието запламтя сред мрачната зала на Рогоскал. — Към камъка Ерех! Търся Пътя на Мъртвите. Да дойде, който иска!
Вместо отговор Леголас и Гимли станаха и последваха Арагорн към изхода. Безмълвни и неподвижни, с наметнати качулки, Скиталците чакаха на тревата. Леголас и Гимли възседнаха коня си. Арагорн яхна Рохерин. Халбарад вдигна големия си рог и песента му отекна из Шлемово усое, впуснаха се напред, прелетяха с гръмовен тънтеж през Котловината, а всички мъже, останали на Вала или в крепостта, ги сподириха със смаяни погледи.
И докато Теоден яздеше по бавните планински пътеки, Сивият отряд бързо прекоси равнината и подир пладне на следващия ден пристигна в Едорас; там спряха за малко, после се изкачиха по долината и по тъмно стигнаха до Черноден.
Еовин ги поздрави радостно; не бе виждала по-могъщи мъже от Дунеданците и прекрасните синове на Елронд, ала очите й не се откъсваха от Арагорн. Когато седнаха да вечерят, тя поговори с тях и узна какво се е случило, откакто бе заминал Теоден — досега бе получавала само кратки вести; очите й заблестяха, щом чу за битката в Шлемево усое, за гибелта на враговете и атаката на Теоден и конницата му.
Ала накрая каза:
— Морни сте, благородни гости, и сега трябва да си легнете в покоите, които подготвихме набързо. Но утре ще ви намерим по-достойни места за нощувка.
— Не, лейди, не се тревожете за нас! — възрази Арагорн. — Стига ни да преспим тук и утре рано да потеглим. Препуснал съм с неотложна задача и щом пукне зората, трябва да ви напуснем.
— Значи сте били тъй любезен — усмихна се тя — да се отклоните толкоз далече от пътя си, та да донесете вести на Еовин и с добри слова да я разсеете в нейното изгнание.
— Права сте, никой не би сметнал за напразно подобно пътуване — отвърна Арагорн, — и все пак, лейди, не бих могъл да дойда насам, ако пътят ми не водеше към Черноден.
А тя отговори недоволно:
— Тогава сте се залутали, благороднико, от Зли дол няма пътища на изток и юг, тъй че ще е най-добре да се върнете както сте дошли.
— Не, лейди — каза той, — не съм се залутал, бродил съм из тия земи още преди да се родите, за да им бъдете украшение. Има изход от тая долина и през него ще мина. Утре потеглям по Пътя на Мъртвите.
Тя го изгледа поразена, с пребледняло лице и дълго не изрече нито дума, а наоколо всички седяха мълчаливо.
— Но, Арагорн — промълви тя накрая, — нима това е задачата ти, да дириш смъртта? Само нея ще срещнеш по пътя си. На живите не е разрешено да минат.
— Може и да ми разрешат — каза Арагорн. — Поне ще опитам. Друг път не ми е нужен.
— Но това е безумие — възрази тя. — Ето, събрал си славни и храбри мъже и вместо към сенките, би трябвало да ги поведеш на бой, където са нужни. Моля те да останеш и да потеглиш с брат ми, тогава всички сърца ще се възрадват и по-ясна ще е надеждата ни.
— Не е безумие, лейди — отвърна той. — Тръгвам по отредения ми път. Но моите спътници ме следват доброволно, който желае сега да остане и да потегли с Рохиримите, нека го стори. Ако се налага, сам ще поема по Пътя на Мъртвите.