Съвестта е моят адвокат
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #7
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789549395648
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Съвестта е моят адвокат». Краткое содержание книги:
По действителен случай!
За съдия Джордж Мейсън истината е цел и смисъл на живота му, а работата му като апелативен съдия – свещенодействие. Правото е традиция в семейството му, а упорството и старанието на Мейсън с годините му изграждат безупречна репутация. Отдавна засенчил десетки свои колеги на съдебното поприще, съдия Джордж Мейсън е самоуверен, спокоен и достолепен. Душевният му мир се сгромолясва за по-малко от седмица. Делото „Уорновиц“ засяга престъпление, което от години няма давност, но изненадващо адвокатите го връщат в съда за разглеждане. Случаят е спорен, крайното решение зависи от непоклатимия съдия Мейсън, а той… не предприема нищо. Колебае се, притеснява се, сякаш се е превърнал в друг човек. Какво притеснява така настойчиво Мейсън? Наскоро поставената диагноза на съпругата му? Заплашителните писма, които получава? Или подобен случай от неговата младост? Властта, съсредоточена в ръцете му, се оказва недостатъчна, за да намери прошката, която търси години наред.
Присъдата на критиката за Скот Търоу е „баща на съдебния трилър“ – без конкуренти, без право на обжалване. Още с първия си роман – „Невинен до доказване на противното“, Търоу преобразява жанра, а опитът, почерпен от адвокатската му практика, е залог за успеха му и бързо го превръща в един от най-успешните автори.
„Съвестта е моят адвокат“ е големият прецедент в творчеството на Търоу, защото е по действителен случай. Добре запознат със света на правото, Търоу често разглежда въпросите за силата на закона и за злоупотребите на властта, но дълго време не смее да опише скандалната история от собствената си адвокатска практика.
„Съвестта е моят адвокат“ е най-рискованото и откровено самопризнание на Скот Търоу, защото във всеки бранш има тайни и скандали, но в Правораздаването последиците от тях са фатални, а уволненията – неизбежни.
По тази причина имената на негови колеги и обвиняеми са прикрити зад псевдоними, а самият случай е леко променен, за да не повдига неудобни въпроси.
Колкото и да се изкушава да си поиграе на цар Соломон, ръцете на Джордж са вързани от закона. Няма как да обяви присъдата за неправомерна, дори наказанията за някои от младежите да са по-строги от онова, което би присъдил. След повече от трийсет години в съдебната система той вече се е примирил, че „правосъдието“ е относително, въпрос на компромиси.
Сега подхвърли идеята, че може да подкрепи Кол, само за да провери теорията на Ръсти. Интересно му е дали Нейтън ще бъде разочарован, че друг трябва да стане мишена на обществения гняв, който несъмнено ще се излее върху автора на решението за анулиране на присъдите. Оказва се, че главният съдия може би е прав.
– Да, и аз мислих за същия проблем – казва Кол. – Три различни мнения. Някой трябва да отстъпи. Може би трябва да подкрепя основанието за изтеклата давност, за да можеш да говориш от името на мнозинството. После ще напиша отделно становище за касетата. Дай да видя проекторешението ти, когато свършиш. Аз ще ти изпратя моето по имейла. Вече е готово.
Колко предсказуемо. Джордж не успява да сдържи усмивката си. Каква илюзия да си помисли, че Нейтън ще изчака да види проекторешението му, преди да напише особеното си мнение. Когато чува Диниша да поздравява заместник-началника на охраната Мърф, Джордж се изправя.
– Между другото, Нейтън, не си вади грешни изводи от факта, че още не съм подал молбата си за нов мандат.
– О?
– Чаках, докато последните подробности около болестта на Патрис се изяснят. Сега състоянието ѝ е по-добро, отколкото можеше да се очаква.
– О…
Долната челюст на Кол увисва. Понечва да стане от креслото, но за момент загубва инерцията си. Дори на фона на страха от Номер 1 последната новина е може би най-лошата за днес.
През уикенда Джордж си даде почивката, от която имаше нужда. В събота сутринта осъзна, че с Патрис трябва да преодолеят напрежението и настоя да отидат на вилата си в Скейджън. Да вървят по дяволите докторите с техните съвети – той бе прочел достатъчно и знаеше, че пет дни след терапията рисковете са нищожни.
Идеята се оказа добра. Времето беше фантастично. Разхождаха се, заедно си сготвиха вечеря, изпиха бутилка „Кортон-Шарлеман“ и накрая си легнаха заедно. Почувства се като онзи първи път преди трийсет години, когато необикновеното чувство да спиш до някого след цяла вечност самота превърна нощта в една безкрайна прегръдка. Това сливане и копнежите, които задоволяваше, бе залог за взаимното им щастие.
Всяка почивка обаче си има край и посещението на Кол отново възбуди зловещите чувства, които съпътстваха казуса „Уорновиц“. Съдията се замисля за миг с надеждата, че този път ще може да вземе решение, но напразно. Все още не е издал присъдата над самия себе си. Идеята да потърси Лоли Вичино, която за кратко бе обсъдил с Баниън миналата седмица, продължава да го блазни, макар че не знае защо. Каква утеха очаква от нея след четирийсет години? Едва ли се надява да му каже, че не е имало проблем. Единствената му надежда е тя, подобно на него, да оправдае случката като резултат от временната психоза, наречена младост. Все пак съдията дава воля на въображението си още за няколко минути. Какво може да е станало с Лоли?
Също като телефона, Джордж обикновено използва компютъра в кабинета си само за служебна дейност: не за четене на лични писма или поръчване на билети за театър например. Сега обаче му е ясно, че никога няма да вземе решение за „Уорновиц“, ако не научи повече за случилото се във Вирджиния преди толкова много години.
Търсенето на „Лоли Вичино“ в интернет не довежда до никакви резултати. Най-логичното предположение е, че истинското име е Линда. Джордж отново пуска търсене.
След час и половина вече се е спрял на три възможности. В Шотландия има една Линда Вичино, която е преподавател по инспекция на безопасността. Информацията на сайта на местната електрическа компания е закодирана, но изглежда, че Линда обучава други държавни служители как да проверяват електроцентрали за нарушения на мерките за сигурност. Джордж се замисля и решава, че това е сравнително добра перспектива за Лоли. Получила е образование, отговорна работа. Когато се разделиха навремето, тя бе много нещастна. Какво ли я е накарало да прекоси океана? Любовта, надява се Джордж. Това се случи с повечето му приятели от колежа и университета, които отидоха да живеят в чужбина – влюбиха се и предпочетоха романтиката пред родината. Би било прекрасно, ако нещо такова се е случило и с Лоли.