Съвестта е моят адвокат
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #7
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789549395648
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Съвестта е моят адвокат». Краткое содержание книги:
По действителен случай!
За съдия Джордж Мейсън истината е цел и смисъл на живота му, а работата му като апелативен съдия – свещенодействие. Правото е традиция в семейството му, а упорството и старанието на Мейсън с годините му изграждат безупречна репутация. Отдавна засенчил десетки свои колеги на съдебното поприще, съдия Джордж Мейсън е самоуверен, спокоен и достолепен. Душевният му мир се сгромолясва за по-малко от седмица. Делото „Уорновиц“ засяга престъпление, което от години няма давност, но изненадващо адвокатите го връщат в съда за разглеждане. Случаят е спорен, крайното решение зависи от непоклатимия съдия Мейсън, а той… не предприема нищо. Колебае се, притеснява се, сякаш се е превърнал в друг човек. Какво притеснява така настойчиво Мейсън? Наскоро поставената диагноза на съпругата му? Заплашителните писма, които получава? Или подобен случай от неговата младост? Властта, съсредоточена в ръцете му, се оказва недостатъчна, за да намери прошката, която търси години наред.
Присъдата на критиката за Скот Търоу е „баща на съдебния трилър“ – без конкуренти, без право на обжалване. Още с първия си роман – „Невинен до доказване на противното“, Търоу преобразява жанра, а опитът, почерпен от адвокатската му практика, е залог за успеха му и бързо го превръща в един от най-успешните автори.
„Съвестта е моят адвокат“ е големият прецедент в творчеството на Търоу, защото е по действителен случай. Добре запознат със света на правото, Търоу често разглежда въпросите за силата на закона и за злоупотребите на властта, но дълго време не смее да опише скандалната история от собствената си адвокатска практика.
„Съвестта е моят адвокат“ е най-рискованото и откровено самопризнание на Скот Търоу, защото във всеки бранш има тайни и скандали, но в Правораздаването последиците от тях са фатални, а уволненията – неизбежни.
По тази причина имената на негови колеги и обвиняеми са прикрити зад псевдоними, а самият случай е леко променен, за да не повдига неудобни въпроси.
Сега като че ли си спомня. Дали не се обади от коридора пред тоалетната? Каси твърди, че съдията отишъл някъде за няколко минути, преди да влязат в залата. Но на тези бледи спомени не може да се разчита. На следващия ден нито той, нито Каси си спомняха тези неща. Може би Номер 1 вече е бил откраднал телефона и в 12.12 е натиснал копчето за бързо набиране, за да провери с кой номер ще се свърже. Но защо само веднъж? Като се замисля сега, съдията е сигурен, че натрапникът е прекъснал връзката, щом е чул гласовата поща на Патрис.
– Това е най-ясният ми спомен – отвръща той; адвокатски израз, който минава за истина в съдебната зала.
– Искате да кажете, че е откраднал телефона ви там, така ли? – осведомява се Марина.
– Това не се връзва много с теорията ви за Корасон, нали?
Няма смисъл да крие името, след като Марина открито го спомена вчера. След малко съдията осъзнава, че Зик също става по-малко вероятен заподозрян, ако предположат, че телефонът е бил откраднат в хотела.
– Не мисля така.
– Стига, Марина. Да не би да мислиш, че хлапе с развлечени панталони и затворническа прическа може да се промъкне незабелязано на прием с двеста съдии и шестстотин адвокати и да бръкне в джоба ми?
– Господин съдия, знаете какво правят бандите в наши дни. Полицаите правят акции под прикритие, бандитите – също. Мислите ли, че ако проверим всички сервитьори, телохранители и разпоредители, няма да намерим нито един, свързан с „Латино нация“? Една четвърт от надзирателите в затворите са вербувани. По дяволите, не искам да се повтарям, но от „Организирана престъпност“ разпитваха двама души и от моите хора. Ако Корасон е искал да открадне мобилния ви телефон, със сигурност си е намерил човек.
Ченгетата никога няма да се научат на безпристрастност. Създават си теория и после нагаждат всички улики според нея. Какво от това, че латиноамериканците и чернокожите се мразят? Какво от това, че Джордж е бил почти незабележим сред тълпата от осемстотин души? Корасон е виновникът и това си е. На моменти Джордж все още изпитва старата си адвокатска неприязън към полицаите и начина, по който заобикалят истината. Той най-после проумява дълбоката основа на различията си с Марина: тя очаква от него да се страхува и да се крие.
– Може ли да бъда откровен? – пита съдията.
Тя се поколебава.
– Да, разбира се.
– Може би трябва да се запиташ каква печалба ще ти донесе Корасон.
– Печалба ли?
– Умишлено използвам тази дума. Колко допълнително финансиране ще получиш от Окръжния съвет, ако развееш такова име? Десет процента? Двайсет?
Марина всмуква бузите си навътре.
– Ех – възкликва, като се обръща назад, за да види реакцията на Нора. – Господин съдия, мисля, че започвате да забравяте кой е на ваша страна.
Когато се прибира вкъщи същата вечер, Джордж Мейсън заварва Патрис заспала в спалнята и отново слиза на първия етаж в голяма кухня, която жена му проектира преди няколко години. От правоъгълен панел от орехово дърво и стъкло струи ярка светлина. Шкафовете са комплект, с германски опушени стъкла, инкрустирани с розови орнаменти. Всички елементи са избрани така, че да са в тон с камината, която бе в помещението, изпълняващо ролята на хол, когато купиха къщата. Тази стая излъчва мека топлина и може да се каже, че му е любимата, но тази нощ не успява да го разведри. Самотата само го кара да потъне в самосъжаление. Още не се е съвзел от последното спречкване с Марина. Джордж се гордее, че рядко изпуска нервите си, и основателно или не, злепоставянето ѝ пред всички бе необмислен ход. Най-мъчително бе да гледа изражението ѝ. На тази възраст Джордж има достатъчно опит, за да знае, че като човек, тръгнал по професионалния път на баща си, Марина е особено чувствителна към мнението на по-възрастни мъже. Когато излизаше, по лицето ѝ личаха гняв и обида, от които сърцето на Джордж се сви.
Вечерта Каси представи на съдията двете проекторешения по случая „Уорновиц“; явно се надяваше да ги прочете през почивните дни и да избере едното. Като ги прелиства върху покрития с плочки плот по средата на кухнята, той още повече се потиска. И двете чернови са смислени, разбира се. Нищо, научено по време на следването му и след това, не му дава основание да ги разграничи една от друга. В продължение на век и половина юридическото образование набляга върху четенето на решения по апелативни дела. По времето на Джордж преподавателите обсъждаха тези казуси, както може би правят и сега, вземайки предвид политическите проблеми и становища, правните съображения. След като е работил на този пост вече близо десет години, Джордж смята много от нещата, на които са го учили, за чиста теория, ако не и за нещо съвсем погрешно.