Съвестта е моят адвокат
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #7
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789549395648
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Съвестта е моят адвокат». Краткое содержание книги:
По действителен случай!
За съдия Джордж Мейсън истината е цел и смисъл на живота му, а работата му като апелативен съдия – свещенодействие. Правото е традиция в семейството му, а упорството и старанието на Мейсън с годините му изграждат безупречна репутация. Отдавна засенчил десетки свои колеги на съдебното поприще, съдия Джордж Мейсън е самоуверен, спокоен и достолепен. Душевният му мир се сгромолясва за по-малко от седмица. Делото „Уорновиц“ засяга престъпление, което от години няма давност, но изненадващо адвокатите го връщат в съда за разглеждане. Случаят е спорен, крайното решение зависи от непоклатимия съдия Мейсън, а той… не предприема нищо. Колебае се, притеснява се, сякаш се е превърнал в друг човек. Какво притеснява така настойчиво Мейсън? Наскоро поставената диагноза на съпругата му? Заплашителните писма, които получава? Или подобен случай от неговата младост? Властта, съсредоточена в ръцете му, се оказва недостатъчна, за да намери прошката, която търси години наред.
Присъдата на критиката за Скот Търоу е „баща на съдебния трилър“ – без конкуренти, без право на обжалване. Още с първия си роман – „Невинен до доказване на противното“, Търоу преобразява жанра, а опитът, почерпен от адвокатската му практика, е залог за успеха му и бързо го превръща в един от най-успешните автори.
„Съвестта е моят адвокат“ е големият прецедент в творчеството на Търоу, защото е по действителен случай. Добре запознат със света на правото, Търоу често разглежда въпросите за силата на закона и за злоупотребите на властта, но дълго време не смее да опише скандалната история от собствената си адвокатска практика.
„Съвестта е моят адвокат“ е най-рискованото и откровено самопризнание на Скот Търоу, защото във всеки бранш има тайни и скандали, но в Правораздаването последиците от тях са фатални, а уволненията – неизбежни.
По тази причина имената на негови колеги и обвиняеми са прикрити зад псевдоними, а самият случай е леко променен, за да не повдига неудобни въпроси.
– Ако питаме него, със сигурност.
– Да, така. Защо, като се смята за толкова умен, не се е сетил да не опипва цялото писмо? Единствените ясни отпечатъци, които открихме, са неговите, а има и много застъпващи се, които дори не можем да изолираме. Знам, че Номер 1 вероятно е използвал гумени ръкавици, но за Бога, поне можехме да опитаме.
– Изглежда доста уплашен, Марина.
– Предполагам. Ама да го бяхте чули само как пищеше, когато поискахме да му снемем отпечатъци. Какво очаква да направим?
Джордж само може да гадае колко от фобиите на Нейтън са се проявили от едно просто натапяне на пръстите в мастило и притискане върху картончета. Сигурно е вдигнал врява до небесата.
– Между другото, кръвта, с която е напоена хартията, е говежда. Корасон явно си е взел поука за ДНК. – Марина се изтегля назад със стола, вдига единия от късите си крака и го премята върху едно отворено чекмедже. – Значи теорията за Корасон вече ви се вижда по-приемлива, така ли?
– Може да се каже. Но искате ли да ви кажа истината?
– Само днес и никога повече.
– Все още не бих заложил на Корасон. Проверихте ли Зик, сина на Диниша?
– Доколкото можахме. В петък пратихме две ченгета да направят няколко домашни посещения и да си поговорят по-сериозно с него. Оказва се, че Зик бил в Сейнт Луис. Има си нова работа, рекламен агент във фирма за мобилни телефони. Твърди, че толкова добре се справял, че го направили инструктор. В петък и събота до обяд рекламира телефони в един магазин.
– Мобилни телефони, а?
– Да, знам за какво си мислите. Но е показал бордна карта, хотелска резервация, разходни листи, ръководства за обучение.
– Полицаите повярвали ли са му?
– За това ли? В голяма степен. Не можете да се качите на самолет, без да се легитимирате със снимка, господин съдия. Това означава, че наистина е бил в Сейнт Луис.
Разбира се, Зик може да е накарал друг, например хрътката си Халил, да изпрати съобщението от крадения телефон в деня, когато той има най-стабилно алиби. Така биха го разтълкували полицаите и точно това казва сега Марина.
– В общи линии обаче – добавя тя – според тях едва ли Зик е нашият човек. Две неща обаче са ги озадачили, когато са разговаряли с него. Първо, Зик е знаел защо са там. Направил е голямо представление, като се е престорил на възмутен, че изобщо някой може да го заподозре в такова нещо след всичко, което сте направили за него.
Звучи добре. Само че Зик е закоравял лъжец, най-добрият, когото Джордж познава сред няколко десетки бивши клиенти… и неколцина адвокати.
– Има ли смисъл да питам откъде е знаел, че полицията ще го посети?
– Не се налага. – Лицето на Марина се разкривява в мрачна усмивка. – Все още се е мотаел с оня боклук, дето твърдеше, че му трябва тоалетна. Но… – тя вдига рамене – … не той е изпратил съобщението на телефона ви и не е пуснал писмото до Кол. Пощенският печат е от Пуеблосито в събота сутринта. – Има предвид най-голямото латиноамериканско предградие в окръга, в Кюани, където вилнее бандата на Корасон. – Организацията е твърде сложна, за да се справи, докато е извън града. Едва ли е Зик, господин съдия. Корасон е най-вероятният заподозрян.
Джордж леко поклаща глава, като се старае да не издава досадата си.
– Не виждам никаква логика в това писмо, Марина. Получавам имейли от няколко седмици. Защо изведнъж намесва Кол? Особено след като така се прави директна връзка с Корасон.
– Корасон е извършителят, господин съдия. Защо му е на някого да отиде лично да пребие жена и две малки деца с щанга за кола, при положение че може да изпрати триста други биячи? Защото това е шибаният безстрашен Корасон! Показва ни среден пръст и казва „Направете ми нещо, ако можете“, после си заспива спокойно, докато вие не можете да мигнете. Това го забавлява.
Джордж се замисля.
– Да, но досега Номер 1 беше един вид компютърен бандит. Пипаше много чисто, много интелигентно. Изпращането на наквасен с кръв лист е като във филм на ужасите от петдесетте.
– При съдия Кол постигна ефект.
– Един имейл също щеше да свърши работа.
– Не знам, Ваша Чест. Корасон е имал свиждане с майка си два дни преди изпращането на писмото.
– Били са под наблюдение, нали?
– Да, но мамка му, какво можем да разберем, когато започнат да си бърборят за чичо Хорхе от Дуранго? Може да е някакъв код. Искам да чуя вашето мнение, господин съдия. Какво мислите?
– Дали не е имитатор? Някой, който има зъб на Нейтън и се е възползвал.
Марина свива рамене, като се старае да изглежда непредубедена.
– Моят старец казваше, че престъпления се разкриват по правилото TJ1BT. Знаете ли го?