Съвестта е моят адвокат
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #7
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789549395648
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Съвестта е моят адвокат». Краткое содержание книги:
По действителен случай!
За съдия Джордж Мейсън истината е цел и смисъл на живота му, а работата му като апелативен съдия – свещенодействие. Правото е традиция в семейството му, а упорството и старанието на Мейсън с годините му изграждат безупречна репутация. Отдавна засенчил десетки свои колеги на съдебното поприще, съдия Джордж Мейсън е самоуверен, спокоен и достолепен. Душевният му мир се сгромолясва за по-малко от седмица. Делото „Уорновиц“ засяга престъпление, което от години няма давност, но изненадващо адвокатите го връщат в съда за разглеждане. Случаят е спорен, крайното решение зависи от непоклатимия съдия Мейсън, а той… не предприема нищо. Колебае се, притеснява се, сякаш се е превърнал в друг човек. Какво притеснява така настойчиво Мейсън? Наскоро поставената диагноза на съпругата му? Заплашителните писма, които получава? Или подобен случай от неговата младост? Властта, съсредоточена в ръцете му, се оказва недостатъчна, за да намери прошката, която търси години наред.
Присъдата на критиката за Скот Търоу е „баща на съдебния трилър“ – без конкуренти, без право на обжалване. Още с първия си роман – „Невинен до доказване на противното“, Търоу преобразява жанра, а опитът, почерпен от адвокатската му практика, е залог за успеха му и бързо го превръща в един от най-успешните автори.
„Съвестта е моят адвокат“ е големият прецедент в творчеството на Търоу, защото е по действителен случай. Добре запознат със света на правото, Търоу често разглежда въпросите за силата на закона и за злоупотребите на властта, но дълго време не смее да опише скандалната история от собствената си адвокатска практика.
„Съвестта е моят адвокат“ е най-рискованото и откровено самопризнание на Скот Търоу, защото във всеки бранш има тайни и скандали, но в Правораздаването последиците от тях са фатални, а уволненията – неизбежни.
По тази причина имената на негови колеги и обвиняеми са прикрити зад псевдоними, а самият случай е леко променен, за да не повдига неудобни въпроси.
– Гадост – размърдва устни Джордж.
Едва девет часа е, а Нейтън вече се интересува от решението за „Уорновиц“. Няма търпение да разбере срещу кого трябва да напише особеното си мнение.
– Нейтън! – провиква се Джордж от вратата, сякаш поздравява стар боен другар.
Кол седи като мътеща птица на зеления диван до Ейбъл Бърц, мургавото му лице е навъсено. Без сакото и бялата си риза има вид, сякаш още преди няколко седмици е трябвало да мине през пералнята, намачкан е като стар вестник.
– Трябва да поговорим – казва той и нахълтва покрай Джордж в личния му кабинет. – Погледни това! – Бръква в джоба на ризата си. – Само го погледни, за Бога!
Нейтън изважда пощенски плик и измъква от него лист, чиято долна половина е боядисана в кафяво.
– Това беше в сутрешната ми поща.
След като му хвърля бърз поглед, Джордж оставя листа на бюрото, за да не го пипа повече. Това е разпечатка на един от заплашителните имейли, който е получил: „Ще платиш с кръвта си“. Това, дава си сметка той, обяснява кафявото петно отдолу. Засъхнала кръв.
– Предупреди ли Марина, Нейтън?
– Ами, реших първо да ти дам възможност да обясниш, Джордж. Не съм очаквал от теб да изпращаш такива имейли на когото и да било.
Джордж казва на Диниша да извика охраната, после обяснява положението на Кол.
– Боже мой – повтаря няколко пъти колегата му. – Сигурно не можеш да си намериш място от страх. Бях чул, че става нещо неприятно. Не подозирах, че нещата са загрубели толкова.
– „Бил си чул“? Какво означава това, Нейтън?
– Знаеш какви клюкари са помощниците ни. Някой споменал, че получаваш досадни имейли. Помислих си, че става дума за рекламни съобщения. Не заплахи със смърт. Боже мой! Нищо чудно, че се колебаеш дали да кандидатстваш за нов мандат.
При други обстоятелства Джордж би приел последната забележка за тактически ход, опипване на почвата за намеренията му, но Кол изглежда искрено загрижен. Настанил се е на едно от дървените кресла срещу бюрото и под небръснатите му бакенбарди лъщи струйка пот. Кое може да бъде по-страшно за един параноик от истинските врагове? Понеже това е Нейтън, Джордж не може да не изпита ехидно задоволство. Дори в най-тежките си моменти той не е бил толкова изплашен. Засега.
– Честно казано, Нейтън, мисля, че това е въздух под налягане.
– Защо така мислиш?
Обяснението на Джордж, че една реална заплаха няма да е придружена от толкова предупреждения, не успокоява Кол.
– Опитваш се да търсиш логика в действията на един луд. – Извърта се на креслото, не може да си намери място от тревога. – Но защо включва и мен? Това се опитвам да разбера. – Типично в негов стил, Нейтън не крие, че предпочита Джордж единствен да страда. – Дали е заради случая с изнасилването? Дали заради целия шум в пресата?
Двамата обсъждат тази възможност, но не виждат логика. Решението им за „Уорновиц“ е неизвестно, дори за самите тях, още по-малко за привържениците на двете страни по делото. Пък и Джордж получава заплахите много преди изслушването, на което участието им в процеса за първи път стана известно на обществеността. Съдийските състави са сред най-ревниво пазените тайни на съда, за да не се дава възможност на адвокатите да подготвят аргументите си въз основа на дела, гледани от съдиите, назначени по случая, вместо по по-необятния набор от прецеденти.
– Помислих си, че си дошъл за „Уорновиц“, Нейтън. За да вземеш проекторешението. Ще са ми нужни още няколко дни да го завърша. Честно казано, чудя се как да постигна реално мнозинство. Не можем да оставим този случай с три различни становища. Мислех си дали да не се присъединя към твоето мнение и да те оставя да подготвиш решение въз основа на недопустимостта на касетата като веществено доказателство.
От практическа гледна точка това решение има много предимства, произтичащи от сценария, който миналата седмица му подсказа Ръсти. Някои от обвиняемите – може би всички освен самия Уорновиц – биха се съгласили на споразумение по обвиненията за незаконно заснемане срещу свидетелски показания за изнасилването. Щяха да получат по-леки присъди от минималните шест години за блудство, което за Джордж е най-приемливо, имайки предвид иначе достойния начин на живот, който водят младежите. Истината е, че проблемът с давността прави този вариант идеалния компромис, който отдавна е трябвало да бъде направен. Здравият разум обаче някак си не е надделял, може би заради липсата на гъвкавост у прокурора, на прекалената самоувереност на адвоката или на нежеланието на младежите и техните родители да приемат неизбежността на затвора. От висотата на апелативната инстанция няма как да се разбере защо не се е стигнало до такова споразумение, понеже преговорите рядко се документират. Резултатът обаче е очевиден – съдът е имал възможност да избира само между двете крайни решения.