Кадифеният губернатор
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #19
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-076-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кадифеният губернатор». Краткое содержание книги:
— Съгласен — отговори след кратка пауза Сидорчук. — Но ти може да имаш неприятности.
— Не по-рано от вдругиден. Срокът не е малък. Ще измислим нещо.
— Тук има ли хотел?
— Ще се намери място. И то не лошо.
— Володя, аз съм официално лице, в служебна командировка. Не трябва да ме виждат с такива като теб.
— И много ли знаеш за мен?
— Достатъчно. Все пак някога бях оперативен работник.
— От един оперативен до друг има разлика…
— Аз съм от тия, които не харесваш.
— Значи ще живееш в хотела — реши Байбака и стана. — Довиждане.
— Със здраве.
Байбака никак не искаше да ходи при Кръстника, през месеците общуване с него беше успял да разбере, че най-големият авторитет на Русия не обича подобни молби, защото признава един закон: виновният трябва да отговаря. Но като поразмисли и изчака един ден, Байбака все пак се качи в колата и тръгна за Кисловодск, където вече от няколко месеца Кръстника живееше в бившите вили на ЦК. Мафиотският бос бе затрупан с работа. Всеки ден заедно с пресата, към която изпитваше слабост, особено към вестникарските статии на криминална тема, на масата му се донасяха голямо количество документи, съобщения за сблъсъци между групировки, убити приятели, сметки, преведени на чиновници в различни градове. Естествено, Кръстника само хвърляше по едно око на документите, с тях се занимаваха по-грамотни хора, но въпреки това той ги парафираше и подписът му беше по-стабилен от всякакъв печат.
След като изслуша Владимир, Кръстника каза:
— Твоят приятел ще живее. Правя го пряко волята си, в памет на сина на Ашот Захарян. А за другите двама приятели нека останалите сами помислят.
Още същия ден Леонид Гришчук бе уволнен със задна дата от редовете на милицията, а на следващия ден лично отиде в управлението и предаде автомата, който му се водеше. Номерът му съвпадаше с данните, записани в дневника.
— Е, приятелю — посрещна другаря си Байбака. — Не излезе от теб генерал. Ще работиш с мен.
Старши лейтенант Сидорчук пристигна в Ставропол да докладва на началника си. Той му каза, че не е получавал никакви заповеди за него, да си върви у дома и да чака по-нататъшни указания.
С Димка Саврасов-Митака — нещата също се уредиха повече от добре. Миша Мусолини, в чиято група беше, му извъртя един шамар и викна:
— Вън!
— Но къде?
— Нали ти казах: вън! — повтори озадачено Мусолини.
— Не може ли по-точно?
Кой знае защо отговорът на Митака се хареса на Мусолини, той се засмя и вече малко по-спокойно рече:
— Ако искаш у вас, ако искаш при мацка.
— По-добре при мацка — усмихна се широко Митака.
По такъв начин историята завърши повече от добре, ако не брои по-нататъшната намеса на отговорника по оръжието майор Богданов. Отначало майорът не обърна внимание на предадения автомат, но след излизането на Ястреба взе оръжието и започна внимателно да го оглежда. Нещо не му допадаше, но и сам не знаеше какво точно. Взе лупата и огледа номера. „Така-така — замислено повтори той. — Добре е работено… Но аз не съм вчерашен!“ Майорът отвори оръжейния сейф и скри автомата.
7.
Алексей Петрович Кротов караше бавно хондата си в крайната дясна лента и размишляваше дали да завие на булевард „Тверски“, а после по „Василиевска“, към Дома на киното, или да кара направо по „Паркова“, към Дома на писателите. В тези две бохемски места със сигурност можеше да намери дисидента и бивш депутат от Държавната Дума, писателя Станислав Станиславович Акимов. Разбира се, можеше да е и в ресторанта на Дома на журналистите или в Дома на композиторите, но Кроткия вече ходи там и не откри обекта, както се изразяват оперативните работници. Трябваше да се срещне с Акимов случайно, неочаквано, защото в щаба на конгреса лично бе видял документите, потвърждаващи назначаването на Станислав Станиславович за председател на новосъздаващата се партия. Разбира се, последната дума е на конгреса, но гласуването ще бъде само празна формалност. Добре са се сетили да предложат председателския пост именно на Акимов. Безпартиен в миналото, пострадал от съветската власт, при това писател, оратор и най-главното — беден човек. Не е крал, ограбвал и убивал, не е свързан нито с едно движение, говори както против комунистите, така и срещу демократите. Ще дойде време и вестниците, радиото, телевизията ще изработят от бившия политически затворник такъв образ на неподкупен, честен и чист лидер, че сам ще отидеш да гласуваш за него! Кроткия беше сигурен. Господарите правят това, което искат.