Кадифеният губернатор

— Може би ще си ги запазите за спомен? — предложи игуменката.

— София Андреевна завеща цялото си имущество на вашия манастир — отказа Турецки.

— Запомнила съм София Андреевна — каза игуменката, — макар да е идвала само веднъж в манастира. Беше много красива, но тайнствена.

— Животът й беше труден — съгласи се Александър.

— Нашите сестри всеки ден споменават Софця Андреевна. Сега вече имаме достатъчно средства, за да построим Богоявленския храм.

Игуменката заведе Александър до гроба на Соня.

— Постойте, поскърбете — рече тя. — Така трябва. И ви благодаря.

— За какво? — искрено се учуди Турецки.

— Хората ме познават — усмихна се игуменката. — Разпитват. А това е неприятно. Бог да ви е на помощ.

Александър замълча, без да знае какво да отговори. Игуменката се оттегли незабелязано, сякаш се стопи във въздуха.

— Прости ми, Соня — тихо рече Турецки, прекръсти се несръчно и излезе навън.

Манастирът бе на брега на Волга. Над водата с пронизителен вик се рееше бяла чайка. Саша отвори ладата и седна на кормилото. Ако в манастира мислите му витаеха във вечността, навън преминаха към ежедневните проблеми.

„Каква е разликата между единия и другия?“ — попита президентът, като имаше предвид секретаря на Съвета за сигурност и бившия шеф на охраната си, когото секретарят подкрепи на изборите за депутат в Държавната Дума. И страната отново се раздели на две. Секретарят бе уволнен, но не се предаде, мина в опозиция, сега обикаляше из чужбина. Василий Хвостов заемаше висок пост, вероятно имаше най-искрени намерения да въведе поне относителен ред в Русия, но се изсили и веднага му пречупиха крилата. Поне успя да прати господин Потапов в Лефортовския затвор, но след като го уволниха от поста и назначиха новия директор на ФСС, бившият помощник на президента отново се окопити.