![Кръв по снега [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/0/krv-po-snega-bg-download.jpg)
Кръв по снега [bg]
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Кръв по снега #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 978-954-357-383-7
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръв по снега [bg]». Краткое содержание книги:
Затворих очи и опрях глава о стъклото. Отпуснах се съвсем. Бях капнал. Ей сега ще си спомня. Ей сега…
Мракът дойде. Непрогледният мрак. Разпери огромна, черна пелерина и тръгна към мен да ме прегърне.
Беше толкова тихо, че чух мекото щракване съвсем ясно — все едно вратата беше до мен. После се разнесоха стъпки — познати, накуцващи стъпки. Приближаваха. Не отворих очи. Стъпките спряха.
— Улав.
Не отговорих.
Тя се приближи. Докосна ръката ми над лакътя.
— Какво. Правиш. Тук.
Отворих очи. Вторачих се в стъклото. Видях отражението й. Стоеше зад мен.
Зинах, ала не успях да отроня и звук.
— Кървиш. Ли.
Кимнах. Какво търсеше тя тук посред нощ?
Ама разбира се!
Инвентаризацията.
— Твоята. Кола.
С устни и език артикулирах „да“, но не се чу нищо.
Тя кимна разбиращо, вдигна ръката ми и я преметна над рамото си.
— Ела.
Подпирайки се на Мария, закуцуках към колата. Странно — тя изобщо не куцаше. Недъгът й бе изчезнал. Качи ме на седалката до шофьора, а сама седна зад волана. Вратата там още стоеше отворена. Наведе се над мен и разкъса панталона над бедрото. Платът сдаде беззвучно. Извади бутилка минерална вода от чантата си, разви капачката и поля раната.
— Куршум?
Кимнах и сведох глава. Вече не изпитвах болка, но дупката от куршума бе заприличала на мократа уста на риба на сухо. Мария свали шала от врата си и ме помоли да си вдигна крака. Омота шала стегнато и го върза.
— Пристискай. Раната. С. Пръсти.
Завъртя ключа — той още висеше от контакта. Колата запали с меко, благосклонно проръмжаване. Мария даде заден и се отдалечи от осветителния стълб. После пое по улицата.
— Чичо. Ми. Е. Хирург. Марсел. Мириел.
Мириел. Това беше фамилията на нейния наркоман. Как така той и нейният чичо имаха еднаква…
— Не. В. Болница. А. У. Нас.
Облегнах глава на седалката. Тя не говореше като глухоняма. Думите излизаха някак особено, насечено, но не от устата на човек, който не може да говори, а по-скоро… — Французойка. Съм. Извинявай. Но. Не. Обичам. Да. Говоря. На. Норвежки — засмя се тя. — Предпочитам. Да. Пиша. Винаги. Съм. Била. Такава. Като. Дете. Само. Четях. Ти. Обичаш. Ли. Да. Четеш. Улав.
Разминахме се с полицейска кола в отсрещното платно. На покрива се въртеше син буркан. В огледалото го видях да се отдалечава. Или подминаха волвото от разсеяност, или просто не издирваха него.
Бил е неин брат. Онзи наркоман не й е бил гадже. А брат — вероятно по-малък. Затова е била готова да жертва всичко за него. Но защо чичото, хирургът, не им е помогнал в онзи труден момент, защо се е наложило Мария да… Достатъчно. По-късно ще я разпитам по-подробно и ще разбера как се стояли нещата. Сега тя беше усилила парното. От топлото ми се доспа и се наложи да се съсредоточа, за да не се отнеса.
— Според. Мен. Четеш. Много. Улав. Защото. Се. Изразяваш. Като. Поет. Толкова. Красиви. Неща. Изричаш. Когато. Сме. Под. Земята.
Под земята ли?
Клепачите ми почти се затвориха. Полека-лека се досетих какво има предвид. Докато се возехме в метрото. Беше чула всяка моя дума.
Всички тези следобеди в мотрисата, докато си бях мислел, че е глуха, тя ме бе чувала, без да го показва. Като на игра. Затова бе посегнала към ръката ми в бакалията. Защото бе чула любовното ми признание във влака. И е сметнала онази кутия бонбони за сигнал, че най-сетне съм готов да направя крачката от фантазия към реалност. Така ли беше наистина? Нима наистина бях толкова сляп, колкото мислех нея за глуха? Или през цялото време бях виждал истината, просто я бях отричал пред себе си?