![Изгубени в космоса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/4/izgubeni-v-kosmosa-bg-download.jpg)
Изгубени в космоса [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Изгубени в космоса [bg]». Краткое содержание книги:
На борда на най-развития космически кораб в света, „Юпитер 2“, управляван от безразсъдно смелия пилот Дон Уест, те трябва да извършат 10-годишно пътешествие през галактиката. Мисията е планирана блестящо, но геният на злото д-р Захъри Смит променя оперативната памет на бордовия робот към програма за унищожаване на семейство Робинсън.
Те ще спасят човечеството…
Или ще умрат изгубени в космоса.
ГОТОВИ ЗА ИЗЛИТАНЕ! КРАЙНА ЦЕЛ — НЕИЗВЕСТНА…
Дон се понесе с останалите назад по коридора, водещ към входния люк. Паяците се изсипаха в пространството зад тях, рикоширайки, и отхвърляйки се от стените и пода, сякаш за тях не съществуваше никаква гравитация, докато в същото време отгоре, над главите им, започнаха да напират нови.
На мостика на „Юпитер Две“ Уил трескаво шареше по клавиатурата си, за да накара своя робот да заеме отбранителна позиция и да защити отстъпващия екип на баща му.
— Тези клавиши са твърде бавни! — момчето рязко се отдръпна от клавиатурата. — Активирай холографен интерфейс — изкомандва то. В центъра на залата се появи виртуалното изображение на робота. Момчето пристъпи вътре в него и изображението се синхронизира със собствените му движения. После то се завъртя, обърна се назад и стреля с виртуалните оръжия — копия на истинските.
На борда на „Протей“ истинският робот се завъртя върху гъсениците си, следвайки движенията на Уил, и стреля по преследващите ги паяци. Лазерните лъчи на оксижените му имаха по-силен поразяващ ефект от пистолета на Дон и под техните удари извънземните се пръскаха на късчета плът и шрапнели. Но през сензорите си той забеляза още паяци, които се сипеха през тавана и заемаха мястото на убитите.
И видя как някои от тях пропълзяха назад и се спряха край ранените паяци, останали все още живи, но обездвижени, тръпнещи с наранени крайници върху пода. „Нима се грижат един за друг като хората?“
Докато наблюдаваше през очите на робота, паяците връхлетяха върху падналите им другари и започнаха да ги разкъсват, крайник след крайник, поглъщайки ги живи.
Уил нададе тих вик, изпълнен с неверие, който накара майка му и сестра му да извърнат глави.
— Те изяждат ранените си…?
„Нима роботът бе казал това?“ Дон забави спринта си по коридора и се опита да надникне зад гърба на робота, да разбере какво ставаше зад тях.
— Залегни! — извика му рязко Джуди.
Той отново погледна напред и видя, че тя се прицелва… право в него. Залегна на пода със скок и тя стреля с импулсната си карабина, поразявайки противопожарния сензорен панел до отворената броневрата. Вратата се тръшна надолу точно зад робота, смазвайки с трясък напиращата гмеж от паешки тела.
Дон залитна и се изправи на крака. Аларменото осветление озари коридора в кървавочервено. Видя как другите забавиха ход и след това спряха пред него. Проследи погледите им. Плъзгащата се бронирана врата в другия край на тунела в същия миг се беше спуснала надолу, преграждайки им спасителния достъп до изходния люк.
Бяха се озовали в капан.
Той се облегна задъхан на стената. Видя как всички останали зашариха с ужасени очи из пространството, внезапно оказало се доста тясно, разбрали това, което беше схванал и той.
„Паяците изяждаха своите ранени. Живи.“ Сега вече знаеше защо от екипажа на „Протей“ липсваше каквато и да е следа. „Нима така беше свършил и Джеб…“
— Трябва да отворим някак тази врата — каза Робинсън.
Той закрачи към далечния край на коридора. Останалите го последваха, нямайки никаква представа какво друго можеше да се направи.
Дон се понесе към тях, осъзнал, че това е напразно и зачуден дали изобщо щяха да го разберат. Никой не беше в състояние да отвори противоударна врата, след като се активират заключващите й механизми. В същото време паяците можеха да проядат всичко, което им се изпречеше по кораба. Беше само въпрос на време, преди да си пробият път до тях… Той се забави и спря по средата на коридора. Пред затворените му очи изплува лицето на Джеб.
И той разбра какво трябваше да направи.
Застана на едно коляно и се обърна с лице към тунела, през който бяха дошли до тук.
— Оръжие за милиони долари… — изсумтя той и наби импулсния усилвател в цевта на оръжието си. — … и да го похарча всичкото… — той издърпа ръкохватката — … за една консервна кутия, фрашкана с нашественици.
Той натисна бутона върху пулта на скафандъра си и активира противоударния щит върху шлема. Щитът изсвистя като опашка на кобра. Сегментите на прозрачните бронеплочки се слепиха и покриха лицето му.
Коленичил на бойната си позиция, той зачака, забил поглед в противоударната врата. Металът й вече се тресеше.
В другия край на коридора, Джуди следеше как баща й води електронния си спор с контролния панел на вратата; каза си, че ако изобщо някой може да я убеди да ги пропусне, то това беше само той.